Наричат Петър Попангелов легенда в българските ски. Равносметката на състезателната му кариера е 128 купи и 180 медала. В продължение на 11 години, 1977 – 1988, взема участие в състезанията за Световната купа по ски алпийски дисциплини, като в 37 от тях се нарежда сред първите 10, печелейки шест втори, четири трети и едно първо място в Ленгрис, Германия през 1980. На зимните олимпиади в Лейк Плесид (1980) и Сараево (1984) заема шесто място в слалома. Има три световни студентски шампионски титли в слалома на зимните универсиади в Испания (1981), България (1983) и Чехословакия (1987). Многократен балкански шампион е в слалом и гигантски слалом за мъже и юноши, 26 пъти републикански шампион във всички алпийски дисциплини, постоянен носител на купата на България.
Първите си стъпни в ските Петър Попангелов прави, когато е на 2 години и 11 месеца през 1962 на хижа Мусала. Първият му старт е четири години по-късно в ски-курорта Боровец за купата „Пионер“, където се класира втори. През годините в България тренирахме само преди сезона на големите състезания, другото време по глетчерите в Австрия и Италия, където се кара 12 месеца, разказва Попангелов:
Човек, който е бил спортист, знае колко трудна и сладка е една победа, защото тя е плод на много работа и късмет. Отстрани изглежда лесно, но човек дава повече, отколкото взема. За да се постигне успех в което и поприще да е, трябва да има и известна доза талант. Той трябва да е съчетан с труд, правилна методика и подготовка.
За победата на скиора най-важно е да е по-бърз от другите, защото времето е решаващо, но и от загубата се учи. И това важи не само в спорта, убеден е Попангелов.
За него няма писта в България, която да не обича. В чужбина, в Мадона ди Кампильо и в Гармиш Партенкирхен като наклон и профил пистите не ми бяха от любимите, но на тях винаги имах призови класирания за Световната купа (сребро и бронз – б.ред.), признава събеседникът ни.
С какво се различават днес ски състезанията от онези, в които е участвал?
Сега пистите са много по-твърди и вече се кара почти само на изкуствен сняг. И скоростта е по-висока при всички дисциплини. Техниката е по-различна, по-брутална. Всичко в света се развива с шеметни темпове, не само спортът и ските – обяснява алпиецът. Въпреки това е убеден, че се стига до един лимит, който не може да се увеличава, независимо че ските са спорт на високите скорости и рискът е голям.
Самият той състояние на отчайване не е имал, единственият момент на криза е бил през 1985-а, когато след контузия му изваждат далака, но продължава да се състезава до 1988-а, когато прекъсва на 29 годишна възраст.
Нямах амбиция да стана треньор – продължава Попангелов. – Имах предложения от различни федерации, но исках да се установя в Боровец и да се занимавам с хотелиерство. В спорта се концентрираш върху една насока, докато хотелиерството е сложен и тежък бизнес.
Ските са скъп спорт и за подпомагане младите таланти големият ни скиор дава съгласието и името си за създаване на фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец”. На мнение е, че е добре младите надежди да имат възможност да тренират в чужбина. А дали ще имат успех, зависи от тях и от треньорите. Трябва да знаят как да съчетават тренировки с концентрация и мисловна дейност, защото конкуренцията в ските е огромна, обяснява алпиецът.
Три десетилетия след успехите му днес по стъпките на най-успешният ни ски-алпиец върви Алберт Попов, който с постиженията си дава надежда за нов възход на ските в България.
Той направи голям скок този сезон. Въпросът е оттук натам как ще го възприеме неговата психика – дали е стигнал върха на своите възможности или може още да се развива – това вече зависи от него – заключава Попангелов.
Снимки: hotelpopangelov.com
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..