Наричат Петър Попангелов легенда в българските ски. Равносметката на състезателната му кариера е 128 купи и 180 медала. В продължение на 11 години, 1977 – 1988, взема участие в състезанията за Световната купа по ски алпийски дисциплини, като в 37 от тях се нарежда сред първите 10, печелейки шест втори, четири трети и едно първо място в Ленгрис, Германия през 1980. На зимните олимпиади в Лейк Плесид (1980) и Сараево (1984) заема шесто място в слалома. Има три световни студентски шампионски титли в слалома на зимните универсиади в Испания (1981), България (1983) и Чехословакия (1987). Многократен балкански шампион е в слалом и гигантски слалом за мъже и юноши, 26 пъти републикански шампион във всички алпийски дисциплини, постоянен носител на купата на България.
Първите си стъпни в ските Петър Попангелов прави, когато е на 2 години и 11 месеца през 1962 на хижа Мусала. Първият му старт е четири години по-късно в ски-курорта Боровец за купата „Пионер“, където се класира втори. През годините в България тренирахме само преди сезона на големите състезания, другото време по глетчерите в Австрия и Италия, където се кара 12 месеца, разказва Попангелов:
Човек, който е бил спортист, знае колко трудна и сладка е една победа, защото тя е плод на много работа и късмет. Отстрани изглежда лесно, но човек дава повече, отколкото взема. За да се постигне успех в което и поприще да е, трябва да има и известна доза талант. Той трябва да е съчетан с труд, правилна методика и подготовка.
За победата на скиора най-важно е да е по-бърз от другите, защото времето е решаващо, но и от загубата се учи. И това важи не само в спорта, убеден е Попангелов.
За него няма писта в България, която да не обича. В чужбина, в Мадона ди Кампильо и в Гармиш Партенкирхен като наклон и профил пистите не ми бяха от любимите, но на тях винаги имах призови класирания за Световната купа (сребро и бронз – б.ред.), признава събеседникът ни.
С какво се различават днес ски състезанията от онези, в които е участвал?
Сега пистите са много по-твърди и вече се кара почти само на изкуствен сняг. И скоростта е по-висока при всички дисциплини. Техниката е по-различна, по-брутална. Всичко в света се развива с шеметни темпове, не само спортът и ските – обяснява алпиецът. Въпреки това е убеден, че се стига до един лимит, който не може да се увеличава, независимо че ските са спорт на високите скорости и рискът е голям.
Самият той състояние на отчайване не е имал, единственият момент на криза е бил през 1985-а, когато след контузия му изваждат далака, но продължава да се състезава до 1988-а, когато прекъсва на 29 годишна възраст.
Нямах амбиция да стана треньор – продължава Попангелов. – Имах предложения от различни федерации, но исках да се установя в Боровец и да се занимавам с хотелиерство. В спорта се концентрираш върху една насока, докато хотелиерството е сложен и тежък бизнес.
Ските са скъп спорт и за подпомагане младите таланти големият ни скиор дава съгласието и името си за създаване на фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец”. На мнение е, че е добре младите надежди да имат възможност да тренират в чужбина. А дали ще имат успех, зависи от тях и от треньорите. Трябва да знаят как да съчетават тренировки с концентрация и мисловна дейност, защото конкуренцията в ските е огромна, обяснява алпиецът.
Три десетилетия след успехите му днес по стъпките на най-успешният ни ски-алпиец върви Алберт Попов, който с постиженията си дава надежда за нов възход на ските в България.
Той направи голям скок този сезон. Въпросът е оттук натам как ще го възприеме неговата психика – дали е стигнал върха на своите възможности или може още да се развива – това вече зависи от него – заключава Попангелов.
Снимки: hotelpopangelov.com
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..