От 14 януари влязоха в сила новите правила за продажба на имитиращи млечни продукти в България. Те трябва да се продават на отделни щандове, забранява се употребата на думата „млечни” в наименованието им, а на етикетите с достатъчно големи букви трябва да е изписано, че е имитиращ продукт и с какво точно е заменена естествената млечна съставка. Производителите имаха 6 месечен гратисен период, за да приведат производството си в унисон с наредбата.
В мандрата работим около 14 човека, заедно с мен и съпругата ми. Считам, че колкото мандрата ни е по-малка, толкова е по-добре, за да се произвеждат истински неща. А всъщност пазарът е този, който ни ограничава. Моят съвет е да се купува българското, без значение на коя мандра е, въпреки че вкусът на младите хора се промени много. Въпросът е не само да се поддържа нашата икономика, но също традициите и вкусовете. В България се произвеждат достатъчно вкусни неща.
Мандрата на Владимир Персенски работи от 2002 година, като произвежда основно кашкавал, масло, извара, 4 вида кисели млека и айрян. Млякото отначало изкупувахме от собствениците на крави в селото, но много намаля и затова купуваме от фермите в Хасково, Пловдив и Минерални бани. Продукцията ни се продава във Варна, София, Пловдив, Габрово и Плевен, обяснява производителят. Що се отнася до плановете за разширяване на мандрата и разнообразяване на продукцията, Владимир Персенски казва:
Проблемът е основно в пазара. Всеки иска да разширява, но като произведеш нещо и не го продадеш и да искаш, не можеш да увеличаваш производството си. Въпреки всичко аз съм оптимист и вярвам в бъдещето. Доходите на населението макар и леко се покачват и това се усеща при нас. Преди 2-3 години беше доста трудно, а сега има някаква раздвижване на пазара. А българите започнаха да си купуват български неща.
„Истински родопски вкус” е слоганът, под което предлага продукцията си Владимир Персенски. Каква е тайната на местния вкус? – производителят отговаря със смях:
Тя, тайната, е една и всички я знаят. Без значение дали произвеждаш мляко или кашкавал, трябва да го правиш с любов. Друга тайна няма. Аз правя киселото мляко, жена ми прави кашкавала. Не се ли влага достатъчно старание, любов, хигиена, нищо не става. Ние произвеждаме от 17 години и винаги сме го правили по един и същи начин. Производството е като малкото дете, трябва да му обръщаш много внимание. Не го ли направиш с любов, не е качествен продуктът. Изисква се и много старание – да произвеждаме по-качествени неща и да си правим сметка, че се консумират от хиляди хора. Имам един съвет: българите ако видят, че едно мляко се е вкиснало, че опаковката е с подута капачка, да се радват – това означава, че е жив продукт. Има кисели млека, които оставени на температура 35-38 градуса през лятото, нито се вкисват, нито се развалят. Навремето млякото на нашите баби и дядовци се е вкисвало, така че това е истинският вкус, който трябва да се цени. А също така е важно това да се напомни на младите, защото те не го знаят.
5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..
След срещата с виетнамския си колега Лъонг Къонг в Ханой президентът Румен Радев изтъкна, че България ще продължи да подкрепя усилията за задълбочаване на сътрудничеството между Европейския съюз и Виетнам, предаде специалният пратеник на БНР във..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..