От 14 януари влязоха в сила новите правила за продажба на имитиращи млечни продукти в България. Те трябва да се продават на отделни щандове, забранява се употребата на думата „млечни” в наименованието им, а на етикетите с достатъчно големи букви трябва да е изписано, че е имитиращ продукт и с какво точно е заменена естествената млечна съставка. Производителите имаха 6 месечен гратисен период, за да приведат производството си в унисон с наредбата.
В мандрата работим около 14 човека, заедно с мен и съпругата ми. Считам, че колкото мандрата ни е по-малка, толкова е по-добре, за да се произвеждат истински неща. А всъщност пазарът е този, който ни ограничава. Моят съвет е да се купува българското, без значение на коя мандра е, въпреки че вкусът на младите хора се промени много. Въпросът е не само да се поддържа нашата икономика, но също традициите и вкусовете. В България се произвеждат достатъчно вкусни неща.
Мандрата на Владимир Персенски работи от 2002 година, като произвежда основно кашкавал, масло, извара, 4 вида кисели млека и айрян. Млякото отначало изкупувахме от собствениците на крави в селото, но много намаля и затова купуваме от фермите в Хасково, Пловдив и Минерални бани. Продукцията ни се продава във Варна, София, Пловдив, Габрово и Плевен, обяснява производителят. Що се отнася до плановете за разширяване на мандрата и разнообразяване на продукцията, Владимир Персенски казва:
Проблемът е основно в пазара. Всеки иска да разширява, но като произведеш нещо и не го продадеш и да искаш, не можеш да увеличаваш производството си. Въпреки всичко аз съм оптимист и вярвам в бъдещето. Доходите на населението макар и леко се покачват и това се усеща при нас. Преди 2-3 години беше доста трудно, а сега има някаква раздвижване на пазара. А българите започнаха да си купуват български неща.
„Истински родопски вкус” е слоганът, под което предлага продукцията си Владимир Персенски. Каква е тайната на местния вкус? – производителят отговаря със смях:
Тя, тайната, е една и всички я знаят. Без значение дали произвеждаш мляко или кашкавал, трябва да го правиш с любов. Друга тайна няма. Аз правя киселото мляко, жена ми прави кашкавала. Не се ли влага достатъчно старание, любов, хигиена, нищо не става. Ние произвеждаме от 17 години и винаги сме го правили по един и същи начин. Производството е като малкото дете, трябва да му обръщаш много внимание. Не го ли направиш с любов, не е качествен продуктът. Изисква се и много старание – да произвеждаме по-качествени неща и да си правим сметка, че се консумират от хиляди хора. Имам един съвет: българите ако видят, че едно мляко се е вкиснало, че опаковката е с подута капачка, да се радват – това означава, че е жив продукт. Има кисели млека, които оставени на температура 35-38 градуса през лятото, нито се вкисват, нито се развалят. Навремето млякото на нашите баби и дядовци се е вкисвало, така че това е истинският вкус, който трябва да се цени. А също така е важно това да се напомни на младите, защото те не го знаят.
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат приложението BgGPT с изкуствен интелект от последно поколение, достъпно на адрес bggpt.ai...
Президентът Румен Радев пристигна на официално посещение във Виетнам. Това е първата визита на чуждестранен държавен глава след встъпването в длъжност през октомври т.г. на новия президент Лъонг Къонг. Посещението на Румен Радев започна със среща с..
Икономическият и социален съвет на Република България остро критикува внесения в Народното събрание законопроект на "Възраждане" за регистрация на чуждестранни агенти. В резолюция съветът определя предложенията като "дискриминационни", нарушаващи..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..