Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

100 години Международен астрономически съюз

Българските астрономи се включват в честванията на двойния юбилей



На 28 юли 1919 година в Брюксел е основан Международният астрономически съюз (МАС), обединяващ астрономически общества от цял свят. България се присъединява към него през 1957 г., макар че големият български учен в областта на астрономията проф. Никола Бонев е избран за член на съюза още през 1938 г.

Във връзка със 100-годишнината на МАС Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН организира серия събития. Първото от тях – “100 часа астрономия”, ще се състои на 12 януари от 12:00 ч. в Sofia Tech Park.

Това е един дълъг уикенд, започващ още от четвъртък, в който по цялата планета ще има инициативи, посветени на този двоен юбилей – обяснява откъде идва името на събитието доц. д-р Люба Славчева-Михова от Института по астрономия. – Ние сме предвидили лекции и презентации, които ще предизвикат интереса на малки и големи, защото са насочени към широка аудитория. 



Посетителите ще могат да се запознаят с важни моменти от историята на МАС и новите космически мисии до Слънцето, да научат какви са проявите на магнитните полета при звездите, да разберат как и защо се сваля огледалото на големия телескоп в Националната обсерватория в Рожен, ще бъде хвърлена светлина върху природата на някои впечатляващи астрономически обекти, като свръхнови и т. нар. “проблясващи” звезди.



Една от демонстрациите е свързана с определяне на размерите на Земята по много древен метод, определен още от Ератостен
– разказва доц. д-р Люба Славчева-Михова. – Той е роден през 276 г. пр. н. е. и е първият, който се опитва да определи обиколката на Земята. Забелязвайки, че в деня на лятното слънцестоене по пладне слънчевите лъчи падат вертикално в египетския град Сиене, той поставя стълб в двора си в Александрия и измерва ъгъла, под който падат лъчите там. Знаейки, че двата града са разположени на един меридиан, определя разстоянието между тях и по разликата в ъглите на падане на лъчите с удивителна точност изчислява обиколката на Земята. Разликата с реалната дължина на земната окръжност е по-малка от 1 процент и се дължи на неточното определяне на разстоянието между градовете. Ние ще повторим неговите стъпки, използвайки глобус.

За пръв път ще бъде представена изложбата “Нагоре и отвъд”, посветена на годишнината на Международния астрономически съюз. Тя разкрива най-вълнуващите достижения на съвременната астрономия и изследването на Космоса през последното столетие, проследява накратко ключовите моменти в историята на МАС, показва най-важните открития и най-известните астрономи.



Планираме изложбата да стане пътуваща, ще я покажем по време на Софийския фестивал на науката през май и на традиционната конференция на астрономите в България през юни
– казва доц. д-р Славчева-Михова. – През годината са предвидени и много други събития, сред които Денят на светлината (16 май), 100 години от пълното слънчево затъмнение (29 май), което е първият успешен тест на Общата теория на относителността, лекции на астрономически теми в неформална обстановка. Първата от тях ще бъде на 8 март и ще е посветена на ролята на жените в астрономията от древността до наши дни.



През юли в Астрономическата обсерватория в Белоградчик ще се проведат наблюдения на лунното Море на спокойствието по случай другия голям юбилей тази година – 50 години от кацането на човек на Луната. Предвидени са летни школи по астрономия за ученици, а 28 август е Ден на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория в Рожен. През цялата година се очакват събития, организирани от астрономически обсерватории, планетариуми и клубове в редица български градове.



2019 година ще бъде богата на астрономически събития. Безспорно, най-интересното астрономическо явление ще бъде пълното слънчево затъмнение на 2 юли. То ще е видимо от Чили и Аржентина. А интересните явления за нашата страна са пълното лунно затъмнение на 21 януари, частичното лунно затъмнение на 16 юли, метеоритният поток Персеиди на 13 август и транзитът на Меркурий пред диска на Слънцето на 11 ноември. Доц. д-р Люба Славчева-Михова предупреждава, че последното явление се наблюдава само с телескоп със слънчев филтър.

Снимки: личен архив

Още от категорията

“Матей Миткалото”, художник Калина Тасева

Ученици от Добрич пресъздават изобретения на Матей Преображенски

Възпитаници на Професионалната гимназия по техника и строителство "М. В. Ломоносов" в Добрич представят реконструирани от тях изобретения на отец Матей Преображенски – Миткалото в Регионалния исторически музей на града, на 27 февруари. Поводът за..

публикувано на 27.02.25 в 06:30

Съюз "Произведено в България" връчва годишните си награди

За 31-ва поредна година сдружението "Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес" връчва на тържествена церемония наградите "Златна мартеница" тази вечер от 18:00 ч. Очаква се на събитието да присъства и президентът Румен Радев...

публикувано на 27.02.25 в 06:10
Наталия Матолинец

Разговор за украинското книгоиздаване днес

"Украинското книгоиздаване днес" - такава ще бъде темата за разговор с украинската писателка Наталия Матолинец и преводачката Райна Камберова тази вечер от 18:00 ч. Дискусията е организирана от Къща за литература и превод (Sofia Literature and..

публикувано на 27.02.25 в 06:00