На 11 декември Европейският парламент прие с 514 гласа „за“ срещу 107 против и 38 въздържали се резолюция за приемане на България и Румъния в Шенген. Всъщност, става въпрос за пети подобен призив на тази институция от много години насам. Както и досега, евродепутатите отново отчетоха, че двете страни са изпълнили техническите изисквания за влизане в Шенген. За разлика от преди, сега огромното мнозинство в Европарламента смята, че поетапно премахване на граничния контрол – първо на проверките по вътрешните морски и въздушни граници, а после на тези по вътрешните сухопътни граници – е неприемливо, защото крие редица рискове и би могло да окаже отрицателно въздействие върху бъдещото разширяване на Шенгенското пространство. Според евродепутатите, продължителното отлагане на пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство вече е довело до негативни последици не само за двете страни, но и за ЕС като цяло.
От дебата в заседателната зала на ЕП обаче отсъстваше представител на Съвета на ЕС, а разширяването на Шенгенското пространство зависи от решението на този орган. Въпросното решение Съветът на ЕС може да вземе само с консенсус, а резултатите от гласуването на призива показват, че консенсус по въпроса няма и в Европарламента. На фона на драматичните развития около съдбата на Брекзит, темата за разширяването на Шенген далеч не е гореща точка в дневния ред на ЕС. И е малко вероятно да стане такава към края на мандата на сегашната европейска комисия и на мандатите на повечето други европейски институции. В този смисъл, състоялият се в Европарламента дебат за разширяването на Шенгенското пространство с България и Румъния вероятно трябва да бъде разглеждан по-скоро като елемент от кампанията за предстоящите европейски избори. На подобни мисли навежда и фактът, че автор на проекта за резолюция на Европарламента беше председателят на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, чиито коментари по темата съдържаха и елементи на критика към коалиционното правителството на ГЕРБ, която е от Европейската народна партия.
Вероятно и поради тези обстоятелства реакциите в София на петия пореден призив на Европарламента за прием на България в Шенген са сдържани. На сайта на Министерството на външните работи още няма отзвук на случилото се вчера в Страсбург, а в един от последните си коментари по въпроса, направен пред журналисти през юни т. г., външният министър Екатерина Захариева заявява, че „Шенгенското пространство де факто не работи и то от няколко години. Нашата позиция е, че трябва да опазим външните си граници, а не да се ограждаме отвътре“. Управляващите в София явно не очакват скорошно решаване на казуса „България в Шенген“, а това при днешните обстоятелства изглежда най-вероятно.
Националната здравноосигурителна каса ще проверява дали лечебни заведения са отчитали фалшиво лечение без пациентът да е лежал в съответната болница, каза пред БНР управителят на касата Станимир Михайлов, който преди броени дни беше възстановен..
Пунктовете, на които се поставят станциите за измерване на качеството на атмосферния въздух, са далече от местата с висока концентрация на фини прахови частици. До този извод достига адв. Димитър Площаков след задълбочено проучване върху контрола..
Няма жител на село Величка (Североизточна България), който да не знае за двата вековни дъба, превърнали се в част от природното наследство на населеното им място. Дърветата са от вида Quercus spp. През 1990 г. те са оградени и са им поставени табели,..
Тази събота, 12 октомври, Българската академия на науките тържествено отбеляза 155-ата годишнина от основаването си с официален прием и концерт в..
Защитата на животните и децата в неравностойно положение, както и насърчаването на различни културни инициативи, са основополагащи за подобряването на..
В Съвета за електронни медии започнаха изслушванията на кандидатите за генерален директор на Българското национално радио, които продължават и утре, 16..