На 11 декември Европейският парламент прие с 514 гласа „за“ срещу 107 против и 38 въздържали се резолюция за приемане на България и Румъния в Шенген. Всъщност, става въпрос за пети подобен призив на тази институция от много години насам. Както и досега, евродепутатите отново отчетоха, че двете страни са изпълнили техническите изисквания за влизане в Шенген. За разлика от преди, сега огромното мнозинство в Европарламента смята, че поетапно премахване на граничния контрол – първо на проверките по вътрешните морски и въздушни граници, а после на тези по вътрешните сухопътни граници – е неприемливо, защото крие редица рискове и би могло да окаже отрицателно въздействие върху бъдещото разширяване на Шенгенското пространство. Според евродепутатите, продължителното отлагане на пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство вече е довело до негативни последици не само за двете страни, но и за ЕС като цяло.
От дебата в заседателната зала на ЕП обаче отсъстваше представител на Съвета на ЕС, а разширяването на Шенгенското пространство зависи от решението на този орган. Въпросното решение Съветът на ЕС може да вземе само с консенсус, а резултатите от гласуването на призива показват, че консенсус по въпроса няма и в Европарламента. На фона на драматичните развития около съдбата на Брекзит, темата за разширяването на Шенген далеч не е гореща точка в дневния ред на ЕС. И е малко вероятно да стане такава към края на мандата на сегашната европейска комисия и на мандатите на повечето други европейски институции. В този смисъл, състоялият се в Европарламента дебат за разширяването на Шенгенското пространство с България и Румъния вероятно трябва да бъде разглеждан по-скоро като елемент от кампанията за предстоящите европейски избори. На подобни мисли навежда и фактът, че автор на проекта за резолюция на Европарламента беше председателят на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, чиито коментари по темата съдържаха и елементи на критика към коалиционното правителството на ГЕРБ, която е от Европейската народна партия.
Вероятно и поради тези обстоятелства реакциите в София на петия пореден призив на Европарламента за прием на България в Шенген са сдържани. На сайта на Министерството на външните работи още няма отзвук на случилото се вчера в Страсбург, а в един от последните си коментари по въпроса, направен пред журналисти през юни т. г., външният министър Екатерина Захариева заявява, че „Шенгенското пространство де факто не работи и то от няколко години. Нашата позиция е, че трябва да опазим външните си граници, а не да се ограждаме отвътре“. Управляващите в София явно не очакват скорошно решаване на казуса „България в Шенген“, а това при днешните обстоятелства изглежда най-вероятно.
На 6 януари Българската православна църква отбелязва Богоявление. Според Библията, на този ден Йоан Кръстител покръстил Исус Христос в река Йордан. По традиция в храмовете се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г. "Всеки може да даде своите предложения, дори те да се повтарят - напишете ги", призовава Доли..
На днешния 6 януари, Богоявление, във всички гарнизони на страната ще бъде отслужен традиционният водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия. Тържественият ритуал в София ще започне от 11.00 часа пред Паметника на..
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на..
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от..
"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При..