На извънредно заседание в неделя правителството прие проект на държавния бюджет за 2019 г. Премиерът Бойко Борисов го определи като един от най-амбициозните от началото на прехода досега и допълни, че държавата не е била никога в по-добра кондиция. Сходна оценка даде и бившият финансов министър от времето на управлението на СДС – Муравей Радев. Според него, този бюджет е не само по-щедър от всички досегашни, но е и много добре балансиран, не само защото разпределя повече средства от преди, но и защото предвижда почти нулев дефицит без увеличаване на данъците. Следва дебат и приемане на бюджета в парламента, но съществени промени на проекта не се очакват.

Разходите на държавната хазна през 2019 г. се планира да бъдат 22,730 млрд. евро, или с 2,607 млрд. евро над очакваните за тази година. Бюджетът за 2019-а е разчетен при реален ръст на БВП от 3.7 на сто, средногодишна инфлация от 3 на сто, безработица от 4.8 процента – показатели, които говорят за оптимизъм на управляващите.

Щедростта е особено осезаема в три сфери – социалната политика, образованието и отбраната и силите за сигурност. От началото на 2019-а минималната заплата ще се покачи от сегашните 261 евро на 286 евро. При среден ръст от 10 процента на парите за заплати и осигуровки в държавната и общинската администрация, възнагражденията на педагогическия персонал ще бъдат увеличени с 20 на сто. Пенсионерите ще имат актуализация от 5.7 на сто на пенсиите си от 1 юли. Това, наред с повишаването на производителността, ще доведе до нарастване на заплащането на труда в страната средно с 8,4 процента, или доста над прогнозната инфлация. Очаква се това да стимулира потреблението, което е един от основните мотори на ръста на БВП.

Синдикатите не само аплодираха предвидените увеличения, но и заявиха, че толкова социален бюджет не са виждали отдавна. Работодателите обаче имат редица забележки по отношение на минималната работна заплата, заплащането на болничните и повишението на осигурителния таван за пенсия. Според бизнеса този бюджет не стимулира икономическия растеж.

Дори и при такива параметри на бюджета, българите ще си останат най-бедните граждани в ЕС, където доходите са в пъти по-големи от техните. Но проектобюджетът за 2019-а година показва желание у властите да направят каквото могат за намаляване на разликите, а в тази връзка те разчитат възнагражденията да бъдат увеличени и в частния сектор. Предвид обстоятелството, че бизнесът изпитва остър недостиг на работна ръка, това е доста вероятно да се случи, въпреки резервите му. Подобно поведение всъщност вече се наблюдава и данните сочат, че през последните години трудовите възнаграждения в частния сектор нарастват всяка година с близо 10 процента.

Относно финансирането на отбраната и силите за сигурност очевидно има консенсус, че с толкова малобройна и недобре въоръжена армия България не може да продължава. Страната все още не е изпълнила изискването на НАТО разходите за отбрана да са минимум 2 процента от БВП, но важна крачка в тази посока прави новият бюджет, като предвижда през 2019 г. въоръжените сили и силите за сигурност да получат над 2,505 млрд. евро., което е ръст от близо 245 млн. евро спрямо настоящата година.

За разлика от други години, когато финансов министър в едно от предходните правителства на самия Бойко Борисов бе казал, че бюджетът е като „постна пица“, сега пицата изглежда ще бъде по-хранителна. Днешният финансов министър Владислав Горанов очаква скоро повишаване на кредитния рейтинг на България, което би било добра новина за чуждестранните инвеститори.