България е миролюбива страна и няма напрежения и конфликти с други страни, които да не могат да бъдат решени по мирен начин. Въпреки това, България има въоръжени сили и военна индустрия. Армията е малка и професионална – около 33 000 военнослужещи и цивилни на заплата към Министерството на отбраната. Това може и да е разумно и достатъчно за малка България, но обстоятелството, че армията разполага с оръжия от времето на студената война, не е нещо, с което може да се гордее.

Наследената също от това време национална военна индустрия преживя няколко кризи, но в края на краищата успя да се адаптира към съвременните условия и изисквания и да си стъпи на краката. Клиентите на тази промишленост са преди всичко в чужбина и експортът на български боеприпаси, военни системи и друга военна техника достигна през миналата година 1.2 млрд. евро, което е ръст от 20 на сто в сравнение с предходната година. Поръчките не спират да валят, заводите не спират да произвеждат и да търсят нови работници и служители, които да попълнят техните човешки ресурси от 30 000 души в 27-те завода на военно-промишления комплекс. На фона на страни като САЩ или Русия българският износ на военна продукция не е много голям, но за мащабите на страната е впечатляващ и важен за цялата българска икономика.

В светлината на тези положителни развития във военната индустрия, данните за досега отделяните средства от държавния бюджет за отбрана и за качеството на въоръженията на българската армия са незадоволителни. Според  „Евростат” през 2016 г. България е дала 524,3 млн. евро за отбрана. През 2017 г. делът на военните разходи се увеличава от 1.28 до 1.57 на сто от БВП. Годишният ръст от 26 процента е вторият най-висок сред страните – членки на НАТО, след този в Румъния от близо 50 процента. За 2019 г. са предвидени940 млн. евро, което представлява 1,58 на сто от БВП. Не е много на фона на 957-те милиарда долара за всички страни от алианса, но тенденцията е положителна и ръстът в сравнение с настоящата година е 240 млн. евро.

От превъоръжаване и модернизация се нуждаят и трите основни рода войски – сухопътните сили, военноморските сили и военната авиация. Досега няма нищо съществено налице, въпреки спорадичните и недостатъчни доставки от чужбина на бойна техника. Тази година дори останаха неизползвани пари от държавния бюджет за закупуването на бойна техника, поради различни съображения и тромави процедури. От Министерството на отбраната уверяват, че преговорите за доставка на нови военни системи напредват и че догодина ще бъдат сключени първите сделки за модернизация на армията и че парите за това вече са налице. Сега остава да се направи най-правилният избор на бронирани машини за пехотата, на изтребители за бойната авиация и на кораби за флота. Това се посреща добре както във военните среди, така и от бизнеса, тъй като има доста голяма вероятност и българската военна промишленост да участва в модернизацията на армията. А че тя може да направи това, свидетелства растящият износ на български оръжейни системи, съоръжения и боеприпаси за чужбина.