Може ли животът да се измерва в килограми? Оказва се, че да – щом образът в огледалото и величината на кантара не покриват изискванията на масовия идеал.

Зад всяко хранително разстройство стои емоционален проблем, а когато става дума за тийнейджъри, това най-често са неувереност и нехаресване. И ако към тях добавим трудности в семейството, раздели, провали в адаптацията, почти сигурно е, че подрастващите ще потърсят спасение в храната като най-достъпно удоволствие.

Хранителните разстойства сред младите хора се увеличават, затова през 2016 г. психотерапевтките Милена Ташкова и София Фердинандова създават проекта “Живот на килограм”. За да помогнат на тийнейджърите да се справят с проблема, двете специалистки посещават училища в цялата страна и работят с ученици от 5-и до 12-и клас.

Поставяме ги в различни ситуации, за които трябва да разсъждават, влизайки в някаква роля – разказва д-р Милена Ташкова. – И тъй като тези герои са им близки, те търсят конструктивни стратегии за справяне, различни от лишаването от храна или обратното – от компенсирането чрез храна.

Три са хранителните разстройства, от които най-често страдат подрастващите.

Анорексията е свързана с нехаресване, неприемане на себе си – обяснява психотерапевтът.– Лишавайки се от храна, младите хора стигат до изтезание и ако изядат дори само една ябълка през деня, чувстват вина. Така те спадат до много ниски килограми и понякога това е едно от животозастрашаващите хранителни разстройства. При булимията пък имаме периоди на тъпчене с храна и повръщане, които се редуват с периоди на лишаване. Анорексията и булимията често са свързани и от едното състояние може да се влезе в другото. А орторексията е модерното хранително разстройство и представлява прекалено съсредоточаване върху здравословното хранене. През целия ден орторексиците мислят с какво да се нахранят, няма ли да е вредно то, затова приготвянето на храната им отнема много време. Когато обаче фокусът върху храната измества всичко останало – това се превръща в проблем.

За съжаление, хранителните разстройства дълго време остават скрити и специалистите обикновено се намесват някъде по средата на пътя. Затова е важно родителите да наблюдават децата си – дали са неуверени и просят непрестанно комплименти за външния си вид, дали се изказват прекалено самокритично, дали избягват да се хранят със семейството си. И ако забележат, че всичко това се превръща в доминанта, добре е да потърсят специализирана помощ.

Първото нещо е родителите да бъдат близо до децата си и да общуват с тях, за да разбират какви са проблемите им – съветва д-р Милена Ташкова. – Те трябва също така да ги насърчават да изразяват и споделят своите емоции – често например когато подрастващите са тъжни, се гневят и обратното – когато са гневни, плачат. Така че е добре да разговаряме с децата си и ако забележим някакъв проблем, да го поставим открито, да не го крием нито пред тях, нито пред себе си и да потърсим специалист. Важна е намесата на психолог, а в крайната фаза понякога се налага и консултация с психиатър, но това не е страшно. Страшното е друго – ако не вземем мерки.

Злоупотребата с храна обаче не засяга само младите хора – по-възрастните прибягват до същото “лекарство”, когато не успяват да се справят с емоциите си.

Много ни е трудно да се справим с тъгата и с нехаресването на самите себе си – казва психотерапевтът. – Не можем да се приемем, не се харесваме, не се чувстваме успешни, нито достатъчно значими – именно това е един от големите проблеми на всеки един от нас, че искаме да бъдем значими за някого. И когато това не се случва, започваме да мислим, че не сме достойни, не сме красиви, не сме съвършени и трябва да правим нещо в тази посока.

Ако обаче намерим приятели, с които да споделяме, ще се почувстваме по-значими, защото ще се намираме в приемаща среда. Но най-важното е да бъдем автентични, да не се страхуваме да казваме и да показваме какви сме и да говорим това, което мислим.

Снимки: личен архив