Една изложба – разказ за вековните български гори и животинските им обитатели, разкрива природното богатство по нашите земи, което обаче може да се превърне в изчезващ свят. В разгара на екологичните протести срещу решението на правителството за промяна в плана на Национален парк Пирин зоолози, флористи и научни илюстратори издигат в обществена кауза чрез изкуство спасяването на дивите животни и техните местообитания и превръщането им в ценност за всички нас.

Старата гора е пред изпитание, икономически интереси се изправят срещу природозащитата и аз съм учуден, че през XXI век се връщаме към неандерталската епоха, когато се е смятало, че природата е създадена, за да ни служи. С тези думи проф. Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей, откри изложбата в залите на музея, добавяйки, че заедно с красотата в тях витае и тревожност. Посланието обаче е ясно – дивата гора трябва да оцелее, каза още той.

Огромни постери с отсечени дървета посрещат посетителите на изложбата, ала усещането за апокалипсис се разтваря в топлината, излъчваща се от изображенията на животни и растения, птици и насекоми – познати видове, но и потайни същества от горския свят.



Седемнайсет автори, обединени в Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ) представят в акварели, графики, маслени картини своя усет за живата природа.

Решихме, че можем да създадем едно малко общество, което да обръща внимание на този вид изкуство, както и на наболели проблеми от природозащитата – разказва художничката Деница Пенева. – Нашата работа е свързана с дивата природа и съвсем естествено е да желаем да я опазим. Разбира се, в началото бяхме привлечени от ненадминатата й красота, но впоследствие проблемите на природозащитниците станаха и наши каузи, тъй като нещата са свързани. Последната ни кауза е Пирин – ние не сме против развитието на туризма, но това, в което се е превърнал град Банско, не ни харесва и не искаме подобно бъдеще за ски спорта у нас и за толкова важни местообитания като националния парк.

Според зоолога Асен Игнатов една от целите на изложбата е да образова хората за чувствителността на вековните гори към всякаква човешка дейност. Ако изчезне дори само един от видовете в нея, се нарушава равновесието и може да изчезне цялата гора, обяснява той. У нас има малко стари гори – в Рила, Пирин, Западните Родопи, Централния Балкан и Странджа, но в тях няма контрол и хора влизат с коли и АТV-та, секат, бракониерстват, късат защитените цветя. А сега по всичко личи, че ще се посегне и на вековните дървета в Пирин, казва още Асен Игнатов.

В Пирин още преди години не трябваше да има сеч и лифтове. С първия лифт бяха стъпкани законите, а сега дори искат да увеличат големината му или да направят втори. Знаем обаче какво се случи, когато въпреки забраните бяха отсечени купища стари дървета – на следващата пролет природата си отмъсти на Банско със страшни разрушения и наводнения, припомня зоологът.

Натискът срещу природозащитните организации и гражданското общество се ожесточава, казва на свой ред Георги Пчеларов, председател на ДАФНИ.

Нагло и безогледно под измислени благовидни предлози се нарушават закони – добавя той. - Посяга се на природните паркове, алчни ръце се протягат към вековни гори. Последните останки от Magna Silva Bulgarorum – великата гора на българите, са в опасност и нашата изложба е опит да покажем какво ще изгубим, ако това безумие продължи. Защото след моторните резачки и рухналите горски исполини идват наводненията, калните свлачища, бетонът, настъпва мракът.