В българската енергетика напрежението отново се повиши и прехвърчат искри. Не стига, че Българският енергиен холдинг, който е шапката на всички държавни енергийни дружества за производство и дистрибуция на газ, въглища и електрическа енергия, се чуди от къде да вземе пари, за да си плати огромните дългове от над 1.5 млрд. евро, ами сега над него надвисна опасността от гигантски глоби на ЕК, надхвърлящи 300 млн. А и за построената вече площадка и доставените реактори за втората атомна централа в страната няма никаква яснота и всичко тъне в мъгла и догадки.

Положението в българската енергетика изглежда толкова сложно и заплетено, че иначе много обичащият да се говори за него български парламент проведе закрито за публиката заседание, на което разгледа надвисналата опасност от европейски глоби. Става дума за жалба на едно от българските частни газови дружества от преди десет години, че не е било допуснато до тръбите за разпределение на газ на държавната фирма „Булгарстрансгаз” и е претърпяло щети. Еворокомисията смята, че става дума за злоупотреба с господстващо положение, в ущърб на свободната конкуренция. Случаят беше почти забравен в България, още повече, че на газовия пазар вече всички играчи са равнопоставени. Но в Брюксел не смятат така и очевидно са решени да дадат добър урок по пазарна икономика на България, още повече в контекста на мечтания от властите в София газов европейски хъб на брега на Черно море. Споменаваме този хъб, защото той е тясно свързан с проваления проект за газопровод „Южен поток” през България от Русия до Европа, който Брюксел решително зачеркна със същите мотиви, каквито има и сега за глобите – недопускането на други доставчици до газовите съоръжения. На закритото си заседание парламентът нареди на енергийния министър Теменужка Петкова да защитава българските интереси, каквото и да означава това. По всяка вероятност се е разпоредил тя да положи усилия за възможно най-ниска глоба, а ако може и въобще да няма наказателни мерки. Всички варианти са на масата, каза министърът, без да се впуска в подробности. Експерти обаче смятат, че на България няма да й се размине напълно и все ще трябва да плати някакви глоби. Което не радва никого, най-малкото управляващите, които иначе не крият гордостта си от постигнатите от националната икономика под тяхно ръководство доста добри резултати тази година, когато се очаква ръстът на БВП да надмине 4 на сто и той да премине психологическата граница от 50 млрд. евро, което е близо два пъти повече, отколкото когато страната влезе в ЕС през 2007 г.

Неприятности и напрежение продължават да излъчват и развитията около полузабравения проблем с втората българска атомна електроцентрала в Белене, който вече 30 години не може да намери удовлетворително и разумно решение. Масло в огъня доляха и независимите експерти-икономисти, енергетици и финансисти от авторитетната Българска академия на науките. Те публикуваха преди около две седмици доклад от около 1000 страници, от който се очакваше да разсече възела от противоречиви оценки за нуждата и ефективността от подобна централа. Учените и експертите прогнозираха, че към 2030 г. в България и в съседните страни ще има недостиг на електрическа енергия и при известни условия тогава тази енергийна мощност би имала смисъл и би могла да заработи. В Министерството на енергетиката смятат, че независимите експерти са дали зелена улица за съоръжението, но мълчат по отношение на финансовите аспекти на този изключително скъп проект за над 10 млрд. евро, който вече в три правителства премиерът Бойко Борисов отказва да финансира с публични средства. А площадката на централата е сертифицирана и почти готова, двата руски реактора си стоят неразопаковани и никой не знае какво да прави по-нататък. Дори китайци бяха поканени да решат проблема, но така или иначе няма никаква светлина в тунела.

Така че в навечерието на коледните и новогодишните празници в българската енергетика расте напрежението и то не от прекомерна консумация на енергия, а от липсата на решения на неясните и заплетени казуси. Несигурността е нестабилно състояние, което пречи на разумните и правилни решения в икономиката, тъй като не позволява реална оценка на ситуацията и адекватни реакции на събитията и процесите. От тази гледна точка всичко, което в момента става в българската енергетика, има обезкуражаващ ефект и заплашва цялата икономическа система и нейната макроикономическа стабилност. А това може да застраши не само икономическия ръст и финансовата стабилност на страната, но и да се усети от джоба на всеки български гражданин.