Интеграцията на бежанците и мигрантите е проблем, който ще бъде актуален за Европейския съюз още дълго време. Една от причините е, че обществото поставя под общ знаменател двата типа хора. Това е погрешно, тъй като те са две напълно различни групи. Едните напускат родните си места единствено по свое желание, в търсене на по-добра реализация. Другите са принудени да го сторят, бягайки от размирици в техните страни. Приспособяването им към европейските порядки и начин на живот е предизвикателство, с което държавите-членки не се справят успешно. Бежанците бързо създават компактни общности, превръщат кварталите, където пребивават, в гета, капсулират се и започват да живеят по свои правила, пред които дори полицията е безсилна. Отказът им да се съобразяват със средата, в която попадат, ги обрича на социално изключване. А пътят оттам до радикализацията е твърде кратък.

За да бъде борбата с тероризма ефективна, е нужна много работа с уязвимите групи. Затова всяка инициатива в тази посока е добре дошла, стига да има положителен ефект. Водени от тези убеждения, представители на Българския червен кръст (БЧК), в партньорство с Държавната агенция за бежанците и МВР, ще изпълняват проекта „Помощ за интеграция“. Ръководителят му Николай Тодоров обяснява:

Целевата група на проекта са всички граждани на трети страни, които пребивават законно на територията на Република България. Това са хората, които търсят убежище и са подали молби за това, но и тези, които вече са получили закрила на територията на страната, без значение дали с бежански или хуманитарен статут. От тази група отпадат хората, които са командировани у нас, имат някаква виза, или са ученици и студенти. Поели сме ангажимент да подкрепим поне 1300 души.

Ангажиментът на БЧК ще продължи 36 месеца, а бюджетът, с който разполагат, е близо 600 хиляди лева. Помощ ще получат бежанците в софийските регистрационни центрове, както и тези в Хасковска област. Тя ще включва административни и правни консултации, превод при комуникацията с институциите, съдействие за намиране на работа и личен лекар. Предвидени са и срещи, на които ще бъдат обсъждани правата, задълженията и нормите, които търсещите убежище у нас трябва да спазват. Много от хората се интересуват какви са правата им в ЕС, тъй като за тях престоят в България е временно решение - крайната им цел са западноевропейските държави, чиито граждани са с висок стандарт на живот. Част от бежанците имат нужда от психологическа помощ, защото вероятността призракът на войната, от която бягат, да ги преследва цял живот, е голяма. Други пък не могат да преодолеят преживяното по пътя си към мечтаната Европа. Докато са в България гражданите на трети страни могат да се възползват и от курс по български език, а децата им да посещават училище. Според Николай Тодоров, учащите стават все повече и се справят добре с адаптацията към новата за тях среда.

Ръководителят на бежанско-мигрантската служба на БЧК Мариана Стоянова уточни, че капацитетът на бежанските центрове у нас е запълнен около 20 на сто. По нейно мнение, броят на хората, получили статут и пребиваващи на територията на България, е непостоянен и дори от МВР не разполагат с конкретни данни.