Тези дни в Москва се състоя едно много важно заседание – това на работната група „Енергетика” на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Важно, не само защото енергетиката наред с автомагистралите е една от най-предпочитаните теми на правителството, но и защото България има сериозни амбиции в тази област, които даже и надхвърлят нейните граници и придобиват европейско измерение. Пример в това отношение е т. нар. газов хъб „Балкан” на българския бряг на Черно море, който е замислян като своеобразен газов разпределителен център за цяла Югоизточна Европа, че дори и за централната част на континента. Наред с тези мащабни амбиции България има и определени проблеми в областта на енергетиката. Става дума за заплахата, която тегне по разпореждане от Брюксел над термичните електроцентрали в страната, които според последните виждания и планове на Евросъюза трябва след няколко години да бъдат затворени, защото използваните от тях въглища прекалено много замърсяват въздуха. А те дават 40 на сто от консумираната в страната електрическа енергия. Става дума и за остаряващата и наближаваща края на своята експлоатация единствена засега атомна електроцентрала в страната, чийто живот София желае да удължи с около 20 години. Сред множеството енергийни проблеми на България е и този за съдбата на поръчаните и платени вече на руснаците два нови атомни реактора за замразената нова атомна електроцентрала, която трябваше по идея да се строи пак на брега на Дунав, но чийто проект бе спрян до второ нареждане от парламента. Сега тези реактори очакват решение за по-нататъшната им съдба, а България се чуди какво да прави с тях и как да си върне поне част от платените за тях стотици милиони евро. Да не пропуснем и газовия хъб, който без руски газ е немислим.
Тези и още много други проблеми са били обсъждани на заседанието на работната група на междуправителствената българо-руска комисия, на което е присъствал не само българският енергиен министър Теменужка Петкова, но и самият руски министър на енергетиката Александър Новак. А фактът, че Петкова разговаря лично и с всемогъщия шеф на Газпром Алексей Милер, идва да покаже, че Москва също държи на енергийното сътрудничество с България и си дава сметка за нейното място и роля на европейския енергиен пазар. Експертите и политическите лица не са пропуснали да се спрат на различните възможности за сътрудничество – и в областта на заплашените от затваряне термични централи, и по отношение на газопреносната мрежа и доставките на газ, и в областта на атомната енергетика, и т. н. Да не забравяме все пак, че точно по отношение на енергийните суровини България е почти изцяло зависима от Русия – и газът е руски, и атомната централа е руска. Това дразни някои политици и експерти, не се харесва особено на Брюксел, но такива са фактите – просто в Европа няма по-голям доставчик на енергия от Русия. Не случайно руският държавен гигант Газпром надмина по големина световния доскоро енергиен лидер американската Exxon Mobil. Това е реалността и амбициите и плановете за диверсификация на източниците на енергия и на доставките засега се сблъскват със суровата пазарна, географска и икономическа действителност. Някои са доволни, други не. Някои смятат, че Русия е враг №1, но реалистите много добре знаят, че Русия не може без Европа, точно както и Европа не може без Русия. Никъде не е казано, че двете страни трябва да изпитват любов една към друга, но е ясно, че и двете трябва да извличат ползи от сътрудничеството. Точно такава е и политиката на българските власти, които, оставайки верни съюзници в НАТО и изряден и убеден член на Европейския съюз, водят политика на точните сметки и на защита на националните интереси. Затова въпреки взаимните обвинения, санкциии, напрежения и търкания между Москва и Западна Европа, София прави всичко каквото е по силите й да запази икономическото сътрудничество с Русия на необходимото равнище. Не винаги с успех – проваленият от Брюксел гигантски проект за газопровода Южен поток е многозначителен в това отношение. София изглежда си направи необходимите изводи от този шамар и сега се стреми стриктно да спазва регулациите на Брюксел при защита на своите национални интереси. От това всички може да спечелят.
България осъмна в бяла приказка и денят ни напомни, че всичко тече, всичко се променя. Дали това важи и за родния ни парламент?- Йоан Колев тръгна по следите на отговора. Изкуството, като по- безболезнен и ясен начин да..
В сряда , 13 ноември, през нощта от югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, в планините над 500 м надморска височина – от сняг. Без валежи ще е в Северозападна България. През деня от запад валежите временно спират, най-късно в североизточните..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..