“Светът е пълен с интересни пътища. Просто излез навън!” С тази проста философия Росица Иванова оставя предсказуемия си живот в града и сред природата намира изгубения рай.

Красиво аранжираните й чинии и вроден финес я превърнаха в любимка на публиката в телевизионното шоу “Мастър шеф”. И само една забравена бучица масло я раздели с голямата награда от 100 хил. лв. Но Роси днес не съжалява за пропуснатия шанс и с усмивка казва, че най-важната съставка е “любов”.

На двайсет и пет тя има всичко – престижното образование на политолог, добре платената работа на IT специалист, бохемската квартира в центъра на София. И въпреки това решава да остави зад гърба си досегашния си живот и да се засели в органик ферма край Сопот. В планината най-напред я поразява човечността на хората, които в случайни срещи не се скъпят да отронят “добро утро” и “приятен ден”. А година по-късно Роси развенчава мита за скучния селски живот с думите: Можете ли да си представите какво е усещането още със събуждането да ти мирише на липа и лайка, да имаш в двора си елени, сърнички, зайци, кучета, котки и куп други красоти, а сутрин вместо да чакаш в задръстването, да пиеш кафе в градината?



Тя се грижи за свежите продукти във фермата и координира работата си с агрономи и животновъди. Основното й занимание обаче е в комплекс в Сопот, като главен готвач. Там тя прилага разбирането си за здравословно хранене, споделено и в кулинарния и блог.

В комплекса предлагаме чиста и здравословна кухня, защото сме сигурни за произхода на храната – разказва Росица Иванова. Това, с което най-много се гордея, е че продуктите са местни, т.е. няма сирене от Франция, риба от Атлантическия океан и всичко се намира тук в радиус от 30 км. Рецептите обаче са осъвременени и храната се приготвя по възможно най-щадящ начин – до голяма степен мариноваме зеленчуците от фермата, вместо да ги подлагаме на термична обработка, използваме кокосово масло, не пържим, обработваме продуктите на пара или ги изпичаме така, че те да съхранят в себе си максимално количество полезни вещества.

Освен че държи на качеството на продуктите, за Роси е еднакво важно как те ще бъдат представени в чинията. Затова определя себе си като естет кулинар.

Красиво поднесената храна е първото, което прави впечатление, когато виждаме една чиния , убедена е тя. Ние започваме да се храним още с очите си, затова за мен е изключително важно всяко блюдо да изглежда като произведение на изкуството. Без значение дали сервирам прости пълнени чушки – ако са поднесени красиво, те се превръщат във вкусна българска храна, поднесена с финес.

Под звуците на джаз и с чаша вино – това са идеалните условия, за да се получи съвършеното ястие, смята Роси, която открива твърде рано кулинарния си талант.

Открих, че обичам да готвя от много малка. И тъй като живеех близо до училището, когато бях 14-15 годишна, буквално тичах вкъщи през голямото междучасие, за да направя кекс или нещо друго. По това време започнах да приготвям и по-сериозни менюта – например коледната вечеря. Знаете за една домакиня колко е важно да успее да аранжира масата и да посрещне гости, а когато това е поверено на едно момиче, то приема задачата изключително сериозно. Разбира се, започнах с похвали, но съм отнасяла и много градивна критика. Така от много малка осъзнах, че ми се отдава готвенето, но никога не съм предполагала, че ще работя това.

Наскоро Роси се сдоби с още една престижна диплома – от първия в света университет по италиански сладолед в Болоня, и се завърна с машина за gelato. Но ледения десерт, който тя предлага цяло лято, е с боровинки, малини и къпини от Балкана, както и със сметана и непастьоризирано мляко от фермата. И тъй като обича да се предизвиква, в момента изпробва издръжливостта си. Когато някой заяви “не мога”, при мен настъпва моментът, в който аз мога и искам повече, добавя Роси. И все така желае да се буди рано, да се чувства удовлетворенна от изминалия ден и да го завършва с приятели и смях.

Снимки: личен архив