България е една от най-екзотичните страни на обединена Европа във финансово отношение. От 20 години насам тук публичните финанси и макроикономическите показатели са подвластни на т.нар. валутен борд или паричен съвет, въведен на 1 юли 1997 г. със закон. Подобна система функционираше и в Естония, преди приемането на еврото. В Уикипедия пише за този съвет следното: орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато. Кратко и ясно, българската национална парична единица беше първоначално фиксирана към германската марка, сега е свързана с еврото. Активите, обезпечаващи парите в обращение, също са в евро и са на стойност над 23 млрд. евро.

Очевидно е, че щом толкова рядко се среща в Европа, паричният съвет е някакво временно решение и има за цел да предложи на страни в криза котва на стабилност. Точно от това имаха нужда разпадащата се българска икономика и публичните финанси в средата на 90-те години, когато фалираха десетки банки, инфлацията надхвърли 500% и страната беше изправена пред втори за по-малко от десет години фалит. От тогава обаче мина доста време, редица неща се промениха и днешната българска икономика е далеч по-зряла, развита и мощна. И за всичко това съществена роля има валутният борд. Да, той дава стабилност и предвидимост, но той също така, в ролята си на котва, пречи за по-смели и радикални реформи и за активни и насърчителни за бизнеса парични политики на централната банка. В иначе раздираната от противоречия политическа класа в страната, както и в средите на икономическите експерти, обаче откриваме почти пълно единодушие – бордът остава до приемането на еврото! Кога ще стане това? В отговора на този въпрос се натъкваме на редица противоречия и на политически и икономически фактори, които далеч надхвърлят границите на България.