България е една от най-екзотичните страни на обединена Европа във финансово отношение. От 20 години насам тук публичните финанси и макроикономическите показатели са подвластни на т.нар. валутен борд или паричен съвет, въведен на 1 юли 1997 г. със закон. Подобна система функционираше и в Естония, преди приемането на еврото. В Уикипедия пише за този съвет следното: орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато. Кратко и ясно, българската национална парична единица беше първоначално фиксирана към германската марка, сега е свързана с еврото. Активите, обезпечаващи парите в обращение, също са в евро и са на стойност над 23 млрд. евро.
Очевидно е, че щом толкова рядко се среща в Европа, паричният съвет е някакво временно решение и има за цел да предложи на страни в криза котва на стабилност. Точно от това имаха нужда разпадащата се българска икономика и публичните финанси в средата на 90-те години, когато фалираха десетки банки, инфлацията надхвърли 500% и страната беше изправена пред втори за по-малко от десет години фалит. От тогава обаче мина доста време, редица неща се промениха и днешната българска икономика е далеч по-зряла, развита и мощна. И за всичко това съществена роля има валутният борд. Да, той дава стабилност и предвидимост, но той също така, в ролята си на котва, пречи за по-смели и радикални реформи и за активни и насърчителни за бизнеса парични политики на централната банка. В иначе раздираната от противоречия политическа класа в страната, както и в средите на икономическите експерти, обаче откриваме почти пълно единодушие – бордът остава до приемането на еврото! Кога ще стане това? В отговора на този въпрос се натъкваме на редица противоречия и на политически и икономически фактори, които далеч надхвърлят границите на България.
Българските власти се очертават като най-големите привърженици на преминаването от борд към евро, въпреки че засега никой от Брюксел и от Централната европейска банка не ги е канил и няма голяма вероятност това да стане в скоро време. Официална София все пак си дава сметка, че нейното влизане в еврозоната не е в дневния ред на Европейския съюз и в духа на реализма е готова да се съгласи дори на компромисното решение да бъде поканена и допусната поне в Европейския обменен механизъм 2 (ERM2). Още повече, че една значителна част от българите не проявяват кой знае какъв ентусиазъм да получават заплатите си и да плащат покупките си с евро, подозирайки, че при приемането на еврото потребителските цени ще бъдат завишени. И наистина, 45% от българите смятат в момента, че еврото не ни е нужно. Дори да бъде допусната до този валутен механизъм, наричан от някои „чакалня за еврозоната”, никой не може да каже колко време ще прекара България в тази чакалня. Досегашният опит подсказва 7-8 години, но това беше по времето, когато се мислеше за разширяване и за задълбочаване на интеграцията в Евросъюза, докато днес се говори много повече за Брекзит, различни сценарии и различни скорости, за ядро и периферия. Така че е твърде вероятно София да остане в чакалнята неизвестно колко време. Всичко това означава, че съдбата на валутния борд в България не е застрашена в близко бъдеще. Тук обаче трябва да отбележим и все още плахите опити на експерти икономисти да обяснят, че валутната котва все повече спира и забавя ръста на БВП, който можеше да бъде постигнат при плаващ валутен курс и освободени гаранционни валутни резерви на националната банка. Тези гласове засега не могат да изтрият спомените у много българи за ужасната икономическа и финансова катастрофа, която страната и нейните граждани изживяха в средата на 90-те години на миналия век и която беше преодоляна благодарение именно на валутния борд. Те са доволни от спокойствието, увереността и предвидимостта, които предлага паричният съвет и не вярват прекалено много на твърденията, че без него нещата щели да бъдат още по-добре. А и от еврото няма особена спешна нужда, след като българският лев е напълно и безусловно конвертируем в евро по фиксиран обменен курс и европейската валута дори се използва при някои по-големи покупки в страната.
През нощта ще преобладава ясно и почти тихо време. В сутрешните часове на 26 ноември на места в низините, котловините и около водните басейни ще бъде мъгливо или с ниска слоеста облачност. Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, в..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат изпратени на "Български пощи" до 18 декември с надписан плик “За Дядо Коледа”, адрес на подателя и..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с българските кулинарни традиции. “Посещението започна с готварски уъркшоп, в който се..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..
Разкъсана облачност
Предимно облачно