Върховният административен съд (ВАС) отмени постановлението на Министерския съвет, с което формално бе фиксирана минимална работна заплата (МРЗ) от 230 евро, считано от 1 януари 2017 г. До този момент тя беше 210 евро. Решението на съда не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред петчленен състав на ВАС. Почти едновременно с това съдебно решение правителството официално обеща, че до 2020 г. МРЗ ще расте с по 25 евро всяка година. Съдът обясни, че отменя правителственото постановление, защото то не е предварително обсъдено с всички социални партньори, работодателските организации по-конкретно. Сега правителството ще обжалва съдебното решение и ще свика консултации с работодателите, ще се опита да ги убеди, че сделката е изгодна и след това ще препотвърди предишното си постановление. Така излиза, че съдът сваля МРЗ, а правителството я вдига.
Този на пръв поглед чисто процедурен юридически спор и конфликт всъщност говори много за българската икономика и нейните проблеми. Защото според официалните данни около 12 на сто от заетите в страната получават и се осигуряват на МРЗ, като реалните им работни заплати са доста по-високи, но не се декларират официално, а се вземат на ръка. От което пък страдат осигурителната и пенсионна системи, но всеки си казва „по-добре повече пари днес, отколкото по-висока пенсия, до която я доживея, я не”. Това поведение на голяма част от заетите в българската икономика има своето обяснение. Официалната МРЗ е толкова малка, че никой не може да живее прилично, ако разчита само на нея. Тя няма да стигне дори за плащане на режийните разноски, храната и транспорта на едно нормално българско домакинство. Да не говорим за автомобил, екскурзии и почивки, по-добро облекло, културни развлечения и книги.
Но пък работодателите не са склонни реално да плащат повече, защото социалните плащания на техен гръб са прекалено тежки. Експерти изчисляват, че тези социални разходи възлизат на около 40 на сто от реалната работна заплата. Т. е., ако един човек има официална заплата от 1000 евро, на работодателя това всъщност струва 1400 евро. Това е неприемливо и не е по силите на много български малки и средни предприятия. Затова бизнесът доста категорично се противопоставя на политиката на автоматично и административно ежегодно увеличение на МРЗ каквито са намеренията на правителството. Това вещае много трудни преговори всяка година и поставя под съмнение иначе добрите на хартия намерения на официалните власти. Още повече, че бизнесът заплашва със съкращения на персонала и увеличаване на безработицата, ако правителствената политика действително се прилага и настоява за индексиране на заплатите само в зависимост от увеличението на производителността.
От друга страна обаче, по-високата МРЗ играе доста положителна роля, защото увеличава потреблението, което всъщност е истинският и най-важен мотор на икономическия растеж, регистриран през последните години в България и очакван в следващите години. Остава правителството да убеди с конкретни действия бизнеса, че и той печели в тази на пръв поглед неизгодна за него сделка. Какво точно ще предложи правителството на работодателите не е ясно, защото претенциите на деловите среди са доста и правителството трябва да прецени на кои може да отговори в интерес на обществото.
България осъмна в бяла приказка и денят ни напомни, че всичко тече, всичко се променя. Дали това важи и за родния ни парламент?- Йоан Колев тръгна по следите на отговора. Изкуството, като по- безболезнен и ясен начин да..
В сряда , 13 ноември, през нощта от югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, в планините над 500 м надморска височина – от сняг. Без валежи ще е в Северозападна България. През деня от запад валежите временно спират, най-късно в североизточните..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..