Новото българско правителство направи заявка за увеличение на редица разходикато минималните пенсии, минимална работна заплата и учителските заплати. Други публични разходи, сред които и тези за отбрана, също са на път да нараснат. Голямата разлика между различните видове разходи е в това доколко те са планирани или не и дали са заложени в бюджета за тази година, заяви за Радио България икономистът от Института за пазарна икономика Десислава Николова:
Разходите за отбрана и покупка на отбранителна техника например са заложени в бюджета. Това са дългосрочни разходи и при тях изненади и рискове за бюджета няма. Проблемът е с разходите, които не са предвидени в закона за държавния бюджет. Там попадат сериозните харчове по линия на минималната пенсия и заплатите на учителите. Въпросът е как точно ще се финансират тези допълнителни разходи. В момента се радваме на добра икономическа обстановка, която подкрепя бюджета. След един дълъг период на дефлация България отново се връща по пътя на инфлацията, което е добра новина за бюджета, защото тя подкрепя данъчните приходи. Тази обстановка донякъде тушира рисковете от увеличаване на разходите, но въпросът е какви ще бъдат по-дългосрочните ефекти от тези решения, защото тук говорим не за еднократни разходи, а за ангажимент, който ще остане валиден и след края на тази година.
Според Десислава Николова огромният риск, който стои пред бюджета е кога точно ще се обърне икономическият цикъл, защото един икономически спад ще означава много рязък спад на данъчните приходи. Същевременно няма да съществува никаква възможност за отмяна на увеличените пенсии и заплати, защото това буквално би означавало политическо самоубийство за партията, която вземе подобно решение.
Рисковете пред бюджета не са непосредствени, но стоят с пълна сила в средносрочен към дългосрочен план, още повече че е възможно обещаното увеличение на минималната пенсия да повлече след себе си и актуализация на останалите пенсии, така че да се запази една относителна справедливост в тази система. Липсата на паралелно увеличение и на останалите пенсии би било пирон в ковчега на пенсионната система, защото би означавало, че независимо колко дълго някой е внасял осигуровки, пенсиите в крайна сметка ще са приблизително еднакви. Това отнема на хората всякакъв стимул да се осигуряват за пенсия на реалните си доходи.
Според Десислава Николова рано или късно ще има натиск върху правителството за паралелно увеличение на пенсиите, което предполага допълнителни разходи.
Изпускаме една отлична възможност, която ни се дава от добрата икономическа обстановка в Европа да си оправим двора в публичните финанси и най-накрая да приключим с дефицитите, защото миналата година завършихме на значителен излишък на касова основа, но за тази година отново е планиран дефицит. Сега времената са добри и имаме балансиран бюджет и бюджетен излишък. Това трябва да се използва като буфер за времето, когато икономиката ще тръгне надолу, което е неизбежно. Когато това се случи има реална възможност бюджета на страната да изпадне в криза. Тогава ще вървим към сериозни нива на дефицит.
Според Николова политиката по определяне на минималната работна заплата в страната трябва да бъде променена изцяло. Заплатата не трябва да се вдига административно. Заплатата на работещите не се повишава с вълшебна пръчка. Тя се вдига с повече производителност и инвестиции. Ако правителството иска да помогне за повишението на заплащането то трябва да работи за по-добра бизнес среда и да се надява, че качествени инвеститори ще изберат да правят бизнес в България в дългосрочен план, заключава Николова.
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с какви задачи и отговорности е натоварено то и защо се занимава с българолюбивата си дейност. Наш..
През нощта от запад на изток ще премине бърз студен атмосферен фронт. В събота над по-голямата част от страната ще бъде предимно слънчево. Преди обед в Източна България ще има значителна облачност и в крайните източни райони все още ще превалява дъжд,..
Поредният пети опит на депутатите да си изберат председател не доведе до резултат. На гласуване бяха подложени четири кандидатури - на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН...
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..