Бог е създал света многообразен, т.е. да се разкрива с множество лица. И само от нас зависи дали ще гледаме на творението Му с очите на първооткривател или ще се доверяваме на етикетите, които някой е поставил преди нас.

В навечерието на една Коледа, в една френска лаборатория, грейва една елха. Ала осанката и́ така и не изпълва с празничност стерилната среда. И въпреки че е голяма колкото чинийка от сервиз за кафе, историята и́ ще обиколи света на учените, а симпатичният и́ образ ще се превърне в любим за тях коледен символ. После ще произтекат още куп неща, но време е да изброим най-важните думи – живи бактерии, хранителна среда, петри, йозе, за да може нашата героиня Росица Ташкова да ни разкаже приказка, в която „лошите” не винаги убиват, а понякога творят красота.

Вместо да изхвърли натрупалите се петрита с избуяли колонии от микоорганизми с всевъзможни форми и цветове, Росица нагорещява йозето и... започва да твори. Така актиномицетите се превръщат в снежинки, а различните бацилуси – в ствол, елхови клонки и коледни играчки. След това прибира бъдещата елхичка на топло.

За да се нарисува нещо красиво върху хранителната среда, трябва да се познават свойствата на микроорганизмите, които ще се използват – обяснява Росица Ташкова. – Отделните видове микроорганизми се нуждаят от различна среда и различна температура на култивиране, за да пораснат. Освен това, те се оцветяват по различен начин, т.е. цветовете също са резултат от взаимодействието между микроорганизмите и средата. Понякога обаче, даден вид става антагонист на друг, потискайки растежа му и в този случай е възможно някой от цветовете изобщо да не се появи на картината. Но най-интересното е, че художникът всъщност не вижда какво прави в процеса на рисуване, защото по самата среда остават само бледи драскотини от йозето. С други думи - той не вижда багрилата, както един истински художник би могъл да го стори. А рисунката буквално оживява с времето, като под време се разбира едно или няколко денонощия. Затова може да се каже, че човек рисува на сляпо.

След като елхичката на Росица оживява, тя праща снимката и́ на Американското общество по микробиология (ASM), а то пък я споделя на стената си във фейсбук. Броят на харесванията, споделянията и коментарите става безпрецедентен, за която и да било публикация на ASM, казва тя. И вдъхновена от рисунката на българката, организацията вече трета година провежда международен конкурс за рисунка с микроорганизми върху петри. Списание „Българска наука”, от чийто състав е и Росица, пък е в навечерието на своя втори конкурс. С него родните учени искат да докажат, че микробиологията също е форма на изкуство.

Защото се изисква освен задълбочено познание – чисто научно и практическо, и някакво усещане за естетика – вярва Росица Ташкова. – Винаги ми се е струвало, че микробиолозите наистина имат по-особен поглед над света, тъй като обикновено човек се възхищава на заобикалящата го природа, докато микробиолозите работят с нещо, което не виждат, и е необходимо доста въображение, за да могат да си представят обекта на своята дейност. Разбира се, съществуват микроскопите, но те са ограничени и голяма чат от работата на микробиолога става на ниво въображение.

Всичко около нас може да се превърне в изкуство, достатъчно е да не гледаме с предубедени очи. Както го е направила Росица – първият учен в света, рисувал с микроорганизми.