Пролетта дойде – дългоочаквана, светла, топла и свежа. Природата се пробуди, а с това в нашето съзнание изникнаха безброй идеи как да прекараме на открито почивните и празничните дни. Слънчевите лъчи прогониха сивотата на зимата, а разцъфналите пролетни цветя отново напомниха, че това е най-пъстрият и хубав сезон на годината.
Празниците през пролетта са много, а един от тях народът ни е нарекъл Цветница. Празнуват го всички, с имена на цветя, празнуват го и хората, чийто труд е свързан с изучаването и отглеждането на растения. Цветница е празникът, на който посрещат най-много гости в Софийската ботаническа градина на БАН. Намира се в подножието на планината Витоша и предлага разходка сред традиционни и екзотични за страната ни растителни видове. Тази година зимата у нас беше студена и дълга, но благодарение на ежедневните грижи на специалистите, в ботаническата градина не е изгубено нито едно цвете.
Извън оранжериите,на открито сега там са нацъфтели иглики, дребни теменужки, а от скоро цветове има форзицията – храстът в жълто, който е символ на пролетта в София. По традиция,в деня на Цветница (9 април) Ботаническата градина отваря врати за безплатно посещение. Сега сме се посветили изцяло на красотата на цъфтящите растения – казва Антоанета Петрова, която от дълги години е директор на Ботаническата градина към БАН.
За мен това е един от най-приятните дни в градината. Идват хора, които наистина обичат цветята. Всички са много радостни, усмихнати. След почивката по време на Великденските празници, идва Денят на Земята и от 22 до 29 април започват нашите пролетни срещи, в които даваме консултации за отглеждането и засаждането на растения. Поради особеностите на нашия климат, който е сух през лятото и не позволява богат цъфтеж на много растения, предпочитаните от българите цветя са тъкмо пролетните, отглеждани в градината. Разцъфналата градинка пред дома радва очите ни с игликите, лалетата, нарцисите и зюмбюлите. Тези пролетни цветя са любими на народа ни.
Сред хората в градовете напоследък орхидеите са изключително популярни. Има много запалени колекционери, които използват интернет, за да търсят повече информация. Друга група много предпочитани градски цветя са „бабините“ мушката, защото са устойчиви и лесни за отглеждане. По-претенциозни са стайните теменужки. От тях в природата тук се среща т.нар. орфеево цвете или родопски силивряк, който е много стар вид, запазен и днес по земите ни.
Червените божури, водните лилии и кокичетата са цветята, познати от дълбока древност по земите ни. Красотата им е възпята в народни песни, за тях са възниквали различни легенди и предания. Едно е възхищението към божура в древен Китай, друго е при гърците, а за българите божурът е бил божествено цвете – казва Антоанета Петрова. Тя припомня, че и днес божурът е символ на месец май, в който честваме Празника на славянската писменост и култура. И още от директорката на Ботаническата градина при БАН:
В страната има много защитени местности с находища на обикновения божур. Българинът го цени и когато се огледа за нещо забележително в своя роден край, забелязва кокичетата и божурите.
Големи находища на божур има в Северна България и в района на квартал Божурище, до пътя за София. Често водя групи японски туристи да гледат местообитанията му и за тях божурът е събитието на всеки тур. Сега забелязвам, че сред младите хора има засилен интерес към дивите цветя. Много пътуват, за да снимат поляни с цветя. Познаваме ги от групите в социалните мрежи. Понякога те изненадват и нас, ботаниците със заснемането на находища на много редки видове диви растения. В страната има много любители фотографи, които снимат много повече видове минзухари, отколкото сме виждали, дори ние – ботаниците.
Една от хубавите промени в София през последните години е засаждането на все повече цветя в централната градска част. Все по-често виждаме добре поддържани общински градини и паркове – забелязва Антоанета Петрова. Според нея, това е начин да се доближим до останалата част на Европа и другите европейски столици. България обаче продължава да е длъжник и София остава град, в който има нужда от по-добре устроена ботаническа градина – подчертава Антоанета Петрова:
От една страна отбелязахме, че в София навлизат повече цветя в обществените градини, но за съжаление общото количество на зелените площи намалява. Презастрояването е голямо.Има квартали, в които зелените площи намаляха в пъти през последните 20 години.
Снимки: Софийска ботаническа градина, БГНЕС и архивЗа поредна година в навечерието на Деня на християнското семейство свещенослужители и техни близки ще дарят кръв за нуждаещи се пациенти. Акцията ще се проведе в Кръвния център на Военномедицинската академия в София. Така с..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст у нас?- за всичко това ще говорим в „България днес“ на 19 ноември. И още – колко щедри са били..
През нощта ще е предимно ясно, с разкъсана средна и висока облачност. Ще духа слаб, в Източна България - до умерен южен вятър. В сряда ще е ветровито. Ще духа умерен, в Източна България и северно от планините - силен и поривист вятър от..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през..