Пролетта дойде – дългоочаквана, светла, топла и свежа. Природата се пробуди, а с това в нашето съзнание изникнаха безброй идеи как да прекараме на открито почивните и празничните дни. Слънчевите лъчи прогониха сивотата на зимата, а разцъфналите пролетни цветя отново напомниха, че това е най-пъстрият и хубав сезон на годината.
Празниците през пролетта са много, а един от тях народът ни е нарекъл Цветница. Празнуват го всички, с имена на цветя, празнуват го и хората, чийто труд е свързан с изучаването и отглеждането на растения. Цветница е празникът, на който посрещат най-много гости в Софийската ботаническа градина на БАН. Намира се в подножието на планината Витоша и предлага разходка сред традиционни и екзотични за страната ни растителни видове. Тази година зимата у нас беше студена и дълга, но благодарение на ежедневните грижи на специалистите, в ботаническата градина не е изгубено нито едно цвете.
Извън оранжериите,на открито сега там са нацъфтели иглики, дребни теменужки, а от скоро цветове има форзицията – храстът в жълто, който е символ на пролетта в София. По традиция,в деня на Цветница (9 април) Ботаническата градина отваря врати за безплатно посещение. Сега сме се посветили изцяло на красотата на цъфтящите растения – казва Антоанета Петрова, която от дълги години е директор на Ботаническата градина към БАН.
За мен това е един от най-приятните дни в градината. Идват хора, които наистина обичат цветята. Всички са много радостни, усмихнати. След почивката по време на Великденските празници, идва Денят на Земята и от 22 до 29 април започват нашите пролетни срещи, в които даваме консултации за отглеждането и засаждането на растения. Поради особеностите на нашия климат, който е сух през лятото и не позволява богат цъфтеж на много растения, предпочитаните от българите цветя са тъкмо пролетните, отглеждани в градината. Разцъфналата градинка пред дома радва очите ни с игликите, лалетата, нарцисите и зюмбюлите. Тези пролетни цветя са любими на народа ни.
Сред хората в градовете напоследък орхидеите са изключително популярни. Има много запалени колекционери, които използват интернет, за да търсят повече информация. Друга група много предпочитани градски цветя са „бабините“ мушката, защото са устойчиви и лесни за отглеждане. По-претенциозни са стайните теменужки. От тях в природата тук се среща т.нар. орфеево цвете или родопски силивряк, който е много стар вид, запазен и днес по земите ни.
Червените божури, водните лилии и кокичетата са цветята, познати от дълбока древност по земите ни. Красотата им е възпята в народни песни, за тях са възниквали различни легенди и предания. Едно е възхищението към божура в древен Китай, друго е при гърците, а за българите божурът е бил божествено цвете – казва Антоанета Петрова. Тя припомня, че и днес божурът е символ на месец май, в който честваме Празника на славянската писменост и култура. И още от директорката на Ботаническата градина при БАН:
В страната има много защитени местности с находища на обикновения божур. Българинът го цени и когато се огледа за нещо забележително в своя роден край, забелязва кокичетата и божурите.
Големи находища на божур има в Северна България и в района на квартал Божурище, до пътя за София. Често водя групи японски туристи да гледат местообитанията му и за тях божурът е събитието на всеки тур. Сега забелязвам, че сред младите хора има засилен интерес към дивите цветя. Много пътуват, за да снимат поляни с цветя. Познаваме ги от групите в социалните мрежи. Понякога те изненадват и нас, ботаниците със заснемането на находища на много редки видове диви растения. В страната има много любители фотографи, които снимат много повече видове минзухари, отколкото сме виждали, дори ние – ботаниците.
Една от хубавите промени в София през последните години е засаждането на все повече цветя в централната градска част. Все по-често виждаме добре поддържани общински градини и паркове – забелязва Антоанета Петрова. Според нея, това е начин да се доближим до останалата част на Европа и другите европейски столици. България обаче продължава да е длъжник и София остава град, в който има нужда от по-добре устроена ботаническа градина – подчертава Антоанета Петрова:
От една страна отбелязахме, че в София навлизат повече цветя в обществените градини, но за съжаление общото количество на зелените площи намалява. Презастрояването е голямо.Има квартали, в които зелените площи намаляха в пъти през последните 20 години.
Снимки: Софийска ботаническа градина, БГНЕС и архивСлужебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през..