За да успееш в космополитен град като Ню Йорк, трябва да се изправиш срещу най-добрите от целия свят и в честно състезание да ги победиш. А когато състезателният хъс у теб е закален с много тренировки и победи на духа, не ти остава друго, освен да излезеш на арената и да се раздадеш докрай.

Когато преди десетилетие гимнастичката Силвия Тасева заминала на ваканция в Ню Йорк, през ума й дори не минало, че съвсем скоро ще преследва американската мечта. Ала този луд, забързан начин на живот така я увлякъл, че тя не просто поискала да разгадае неговите тайни, но и да го изживее.

Заради каторжния режим на Нешка Робева, в който преминало детството й, Силвия не искала да чува повече за художествена гимнастика. Съдбата обаче със своите игри отново я изправила пред някогашния кошмар – но този път от другата страна, и пред предизвикателството да промени драстичния и дори суров маниер от времето, прекарано в залата. Последвали години, в които строгата треньорка осъзнала, че не може да налага методите, на които някога била научена, в чужда страна. И успяла да спечели уважението на гимнастичките си с помощта на максимата „Каквото даваш, това получаваш”.

И след като успяла да подготви не едно американско момиче за гимнастика на най-високо ниво и да издигне качеството на националния отбор на Пуерто Рико, отскоро Силвия живее сбъднатата си мечта.

През лятото на 2016 г. най-накрая успях да отворя собствен клуб по художествена гимнастика в Ню Йорк – щастлива е Силвия Тасева. – А това е голяма победа, защото живея в един от най-трудните градове в света, в които се изискват изключителна работа и престиж, за да успееш. Започнах с няколко деца, а сега са над четиридесет. С радост мога да спомена, че вече имам и българчета в отбора си – нещо, за което винаги съм мечтала през тези 12 години на треньорска практика и съм страшно горда, защото по този начин не само разпространявам българската гимнастика отвъд Океана, но я предоставям и на българчета. Тези деца няма да се върнат в България, но ще усетят нишката, с която и аз допринасям да не забравят за произхода си, и ще опитам да ги науча на това, на което аз самата съм била научена.

Освен че е успешна гимнастичка и треньорка – пет пъти републиканска шампионка, златна медалистка от световно клубно първенство, с бронз от европейско първенство, Силвия е очарователно момиче с няколко награди от конкурси за красота. На тях е забелязана от дизайнера и продуцент на Седмицата на висшата мода в Ню Йорк Андре Акино, който я кани да изнесе свое гимнастическо шоу и тя става единствената българка с подобно участие на този форум. Всъщност Силвия се среща за първи път с мега звезда именно като треньор.

Всичко започна с появата на Лола (Лурдес – дъщерята на Мадона) заедно с охраната си и своята детегледачка – спомня си Силвия Тасева. – Първите дни дори не бяхме сигурни, че това наистина е тя, тъй като всичко трябваше да бъде инкогнито. Но на едно шоу в залата, на което бяха поканени родителите, разбира се, дойде и Мадона и тогава имах възможност да се запозная с нея. От Лола и от нейните истории вече бях научила доста неща за поп иконата в музиката и бях впечатлена колко взискателна е тя към дъщеря си и колко дисциплинирана я държи. И въпреки че е дъщеря на знаменитост, да успее да изгради едно прекрасно дете – изключително интелигентно и отнасящо се с уважение към хората, които работят с него.

В момента Силвия се чувства реализирана и не знае дали някой ден ще се върне в България, както и дали ще успее да се впише в някогашната си среда, тъй като животът в Ню Йорк я е променил.

Може би с това, че съм по-отворена към света, че не си поставям граници и не си затварям очите за неща, които не ми харесват – казва Силвия Тасева. – Не следвам очакванията на хората около мен, а правя това, което знам и искам. Освен това станах по-освободена и не толкова затворена в собствения си свят, не толкова срамежлива. Може би това е различното.