По време на участието си в Мюнхенската конференция тези дни президентът Румен Радев проведе редица двустранни срещи. Разговорите на държавния глава бяха следени с особен интерес предвид обстоятелството, че при сегашната предизборна ситуация във фигурата на държавния глава е съсредоточена не само представителната, но и реалната изпълнителна власт чрез назначеното от него служебно правителство.
Предположенията, че президентът ще наблегне на необходимостта от отмяна на санкциите срещу Русия, не се оправдаха. В интервю за „Евронюз“, разпространено преди Мюнхенската конференция, президентът бе казал, че големият въпрос сега е до кога Европа ще остане разделена от санкции, които не носят ползи и само вредят на икономиките на Русия и ЕС. В разговорите си с върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини и с европейския комисар Йоханес Хан Радев постави основен акцент върху проблеми на миграционната криза и избегна отмяната на санкциите, което вероятно означава, че по този въпрос София е възприела изчаквателна позиция.
Заради промените в изпълнителната власт в София особено чувствителни сега са, както във вътрешен, така и в международен план, въпросите около наближаващото българско ротационно председателство на ЕС и в частност неговите приоритети. В Мюнхен президентът Радев даде да се разбере, че председателството ще бъде фокусирано в регионалното сътрудничество на Балканите и политиката на разширяване на ЕС. Ще се запази и подкрепата на България за хърватската инициатива "Три морета", насочена към задълбочаване на енергийната, транспортната и дигиталната свързаност между държавите от региона на Адриатическо, Балтийско и Черно море. В потвърждение на този интерес президентът Радев прие поканата на полския си колега Анджей Дуда да представлява България на втората среща в рамките на инициативата „Три морета“. Инициирана от Хърватия и Полша, тя ще се проведе в полския град Вроцлав и на нея ще се подпишат първи споразумения за усъвършенстване на регионалната енергийна и транспортна инфраструктура. Като потвърди ангажираността на България с политиката за енергийна диверсификация, в Мюнхен Радев се изказа в частност за разширяване на енергийните мрежи по коридора „Север-Юг“ и за изграждане на енергийна инфраструктура, която да свърже България с Полша.
За един месец от встъпването си в длъжност новият президент на България проведе първо контакти с ръководството на ЕС и на НАТО, после с ръководството на Германия, а сега сега в Мюнхен разговаря и постигна първи договорености с колеги от Полша - Анджей Дуда, Хърватия - Колинда Грабар-Китарович, Естония - Керсти Калюлайд, Азербайджан - Илхам Алиев. Проведе и среща с американския сенатор Джон Маккейн по въпроси на двустранното партньорството със САЩ, а предстоят и нови посещения. Интензитетът в международните изяви на президента е впечатляващ, но трябва изразените на тях анонси и позиции да намерят реално въплъщение в политиката на едно редовно правителство след изборите в края на март.НАТО ще разгърне 10 000 войници, 17 кораба, 20 самолета, 1500 бойни машини и артилерия в България, Румъния и Гърция по време на Steadfast Dart 2025. Това ще е най-голямото учение на Алианса за 2025 г. за разгръщане на формированията от Съюзните сили за..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския диктатор Тито, заради българското си самосъзнание. На церемония пред столичния храм “Света Неделя”..
Продължава работата по снегопочистването на територията на София.170 машини обработват със смеси срещу заледяване и избутват сняг по улици и булеварди, съобщи пресцентърът на Столичната община. Работи се по общинската пътна мрежа, Южната дъга на..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..