По време на участието си в Мюнхенската конференция тези дни президентът Румен Радев проведе редица двустранни срещи. Разговорите на държавния глава бяха следени с особен интерес предвид обстоятелството, че при сегашната предизборна ситуация във фигурата на държавния глава е съсредоточена не само представителната, но и реалната изпълнителна власт чрез назначеното от него служебно правителство.
Предположенията, че президентът ще наблегне на необходимостта от отмяна на санкциите срещу Русия, не се оправдаха. В интервю за „Евронюз“, разпространено преди Мюнхенската конференция, президентът бе казал, че големият въпрос сега е до кога Европа ще остане разделена от санкции, които не носят ползи и само вредят на икономиките на Русия и ЕС. В разговорите си с върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини и с европейския комисар Йоханес Хан Радев постави основен акцент върху проблеми на миграционната криза и избегна отмяната на санкциите, което вероятно означава, че по този въпрос София е възприела изчаквателна позиция.
Заради промените в изпълнителната власт в София особено чувствителни сега са, както във вътрешен, така и в международен план, въпросите около наближаващото българско ротационно председателство на ЕС и в частност неговите приоритети. В Мюнхен президентът Радев даде да се разбере, че председателството ще бъде фокусирано в регионалното сътрудничество на Балканите и политиката на разширяване на ЕС. Ще се запази и подкрепата на България за хърватската инициатива "Три морета", насочена към задълбочаване на енергийната, транспортната и дигиталната свързаност между държавите от региона на Адриатическо, Балтийско и Черно море. В потвърждение на този интерес президентът Радев прие поканата на полския си колега Анджей Дуда да представлява България на втората среща в рамките на инициативата „Три морета“. Инициирана от Хърватия и Полша, тя ще се проведе в полския град Вроцлав и на нея ще се подпишат първи споразумения за усъвършенстване на регионалната енергийна и транспортна инфраструктура. Като потвърди ангажираността на България с политиката за енергийна диверсификация, в Мюнхен Радев се изказа в частност за разширяване на енергийните мрежи по коридора „Север-Юг“ и за изграждане на енергийна инфраструктура, която да свърже България с Полша.
За един месец от встъпването си в длъжност новият президент на България проведе първо контакти с ръководството на ЕС и на НАТО, после с ръководството на Германия, а сега сега в Мюнхен разговаря и постигна първи договорености с колеги от Полша - Анджей Дуда, Хърватия - Колинда Грабар-Китарович, Естония - Керсти Калюлайд, Азербайджан - Илхам Алиев. Проведе и среща с американския сенатор Джон Маккейн по въпроси на двустранното партньорството със САЩ, а предстоят и нови посещения. Интензитетът в международните изяви на президента е впечатляващ, но трябва изразените на тях анонси и позиции да намерят реално въплъщение в политиката на едно редовно правителство след изборите в края на март.Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от 2027 г., благодарение на проекта Neptun Deep, страната ще удвои производството си. Това съобщи..
Любителите на цветята могат да си подарят днес и утре вълнуваща разходка в тропическата оранжерия на Ботаническата градина на Българската академия на науките. Посетителите ще се насладят на очарователните цветове на азалии, камелии и на различни видове..
"Ако Народното събрание не приеме държавния бюджет за настоящата година, могат да последват протести". Това заяви в интервю за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. "За пореден път бюджетът става заложник на политическите интриги и на..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..