Тази година България отбелязва без много шум и блясък 10-ата годишнина от влизането си в Европейския съюз. За непразничната атмосфера има много причини, но най-важната за повечето българи е, че противно на масовите очаквания и надежди, Брюксел не се оказа нито магическата пръчка, която ще направи с един жест и за един миг от най-бедните в Европа българи хора поне от средна ръка, нито пръчката, която ще оправи и прекрати откровените недомислия и злоупотреби на преобладаващото мнозинство управляващи или в опозиция политици, нито пък факторът, който ще разкрие нови и светли хоризонти и пазари за българската индустрия и селско стопанство. Нищо от тези блянове не се случи и с малки, но правещи впечатление точно поради незначителния си брой изключения, някои неща се направиха в страната. Сега тя изглежда от всякаква гледна точка по-модерна, но и... все по-изоставаща в най-важните водещи индустриални сектори. Няма бизнес класация в света, в която България да е на едно от челните места по лоши икономически и социални показатели. С изключение на съседна Румъния, България е единствената от 28-те страни членки на ЕК, която продължава да е под специалния надзор на Брюксел. И всичко това на фона на милиарди евро, които за тези години Евросъюзът предостави по различни кохезионни програми на страната. Парите са много само на пръв поглед, през същото време България внесе в бюджета на съюза милиарди като членска вноска, а отделно даде повече пари за съфинансране на т.нар. европейски проекти.

Икономиката на България е на последното място в Европа и по производителност, и по заплащане на труда, и по качество и иновативност. И не защото иска това, а защото просто няма воля и пари да направи повече. През първите години на прехода от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономка, всичко що-годе свястно в индустрията бе продадено на неясни собственици на унизително ниски цени, които въпреки всички мерки на тогавашните власти ги принудиха да обявят фалита на държавата поради неспособността й да си плаща натрупаните при комунизма огромни външни дългове. Икономическите активи, които не ставаха вече за нищо или които просто останаха без пазари, лека-полека сами преминаха в небитието. На практика остана една осакатена икономика, десетина хиляди свръхбогати и 7 млн. бедни българи, които тепърва щяха да разберат, че по-страшна от бедността е липсата на образование, квалификация и добро здравеопазване, които обаче вече струват скъпо.

Освен масовата корупция, ниската квалификация, непобедимата престъпност, българите се оказаха и най-зле платените европейци, неразполагащи с почти никакъв капитал за инвестиции. Тук в сметката не влизат стотиците истински замъци и дворци на новобогаташите, техните самолети, яхти и лимузини, които правят впечатление дори и на по-заможните европейци. Да, пари има, но няма кой и защо да ги вложи в националната икономика, защото тези пари в повечето случаи идват от контрабанда, от трафик на наркотици и хора, от злоупотреби с властта и търговия с влияние.

Българската икономика се движи напред, но с незадоволителни темпове. За десет години членство в ЕС БВП на човек е нараснал само с 800 евро, а средната заплата достигна миналата година едва 500 евро.

По-малко и по-малко са българите. Вече два милиона напуснаха страната, смъртността надмина раждаемостта, българите застаряват и намаляват. Но иначе от кабинетите на властта нещата не изглеждат точно така – ръстът на БВП бил над средния в Европа, бюджетът за 2016 бил с излишък. Така е, но при 160 евро средна пенсия, месечна такса за отопление около 100 евро и над 2 млн. българи, които живеят под прага на бедността.

Експертите и наблюдателите смятат, че десет години са малко за натрупването на критична маса от капитали, които да генерират по-голям растеж на БВП и подобрят условията за живот. За съжаление такива български капитали няма, а чуждите са скептични и много предпазливи, като държат изключително много на мобилността си, т.е. при евентуална неблагоприятна ситуация бързо да се изнесат от страната.

Ако върви както досега, българската икономика ще остане още дълго време в периферията на големия и стабилен бизнес независимо дали е вътре или вън от Европейския съюз. Остава да се надяваме, че през следващите 10 години в ЕС и България ще се случи нещо осезаемо положително както за държавата, така и за нейните бедни граждани.