Тази година се навършват 28 години от падането на комунистическия режим в Източна Европа. Режим, чиито престъпления и репресии все още не са напълно разкрити. 28 години България продължава да бъде в омагьосания кръг на своето тоталитарно минало, което я тегли назад. Всеки опит за промяна среща категоричния отпор на статуквото.

Денят за почит към жертвите на комунизма (1 февруари) е повод да разговаряме с журналиста Христо Христов - човекът, отдал последните 6 години от живота си на борбата истината за комунистическото минало да излезе наяве. Страниците му в интернет http://desebg.com и http://pametbg.com/index.php/bg са една постоянно обновявана енциклопедия, която трябва да прочете всеки заинтересован от неудобните истини за комунизма. Реалността, такава, каквато е била, под обвивката на привидната изрядност. Какви са проблемите, които вижда той у нас днес:

Днес България се управлява от олигарси, политиката стана бизнес, а бизнесът - политика и ние сме умалено копие на това, което виждаме в Русия. Трябва да се отнасяме критично към нас, защото очевидно не сме достатъчно добре организирано гражданско общество и недостатъчно активно. Бяха пропуснати ключови моменти за извършването на декомунизационните процеси и едва ли е тайна за някого, че в България тези процеси бяха прекъснати с изключение само на отварянето на досиетата. То обаче започна с 16 години закъснение, така че агентурната мрежа и хората, които я контролираха, си свършиха работата.

Според Христов няма как да прогоним призрака на миналото, докато не бъдат довършени започнатите и блокирани в даден момент процеси, свързани с декомунизацията. Множеството полуистини или откровени лъжи, които показват само позитивите от комунизма, подхранват надеждите на много хора, че това време ще се върне отново. Призракът на комунизма отново напомня за себе си, подлъгвайки хората с неизпълними, но красиво звучащи обещания.

Да чуем истината за комунистическия режим още в училище е важна част от пъзела, който трябва да сглобим, за да продължим напред. Журналистът изрази огорчението си, че предишното правителство не намери сили и воля да бъде решен въпросът с изучаването на комунизма в часовете по история.

Трудно бихме могли да кажем кои са най-тежките престъпления, извършени по време на комунистическия режим, но все пак:

Може би лагерите и Чернобил са най-жестоките престъпления, защото лагерите са по съветски модел, а за Чернобил говорим за 1986 година, когато храната и водата на комунистическия елит са носени от Австрия в затворени обезопасени съдове, а българите манифестираха на 1 май под облака от Чернобил. Особено за Чернобил, чиито последствия продължават да влияят върху нацията в момента и ще продължат още малко над 10 години.

С решение на Министерския съвет от 2011 година 1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунизма. Датата не е избрана случайно, тъй като на нея преди 72 години т. нар. "народен съд" осъжда на смърт тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22 министри, 67 депутати от 24-ото Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници. За своите 135 процеса този съд издава общо 9550 присъди. На смърт са осъдени 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Броят на избитите преди процесите не е известен. Конфискувани в полза на държавата са огромен брой вещи, имоти и предприятия, а семействата на осъдените са изселени в различни краища на страната.

Длъжни сме да помним своето минало и да се поучим от него, защото една нация, която не познава своята история е обречена да я повтори. А грешките в нашата са твърде много и твърде опасни, за да ги допуснем отново.