След като през септември Международният валутен фонд повиши прогнозата си за икономическия ръст в България през 2016 г. до 3%, сега същото направи и Световната банка, която даже надмина в оптимизма си фонда и оповести очакван ръст на БВП от 3,5%. Премиерът в оставка Бойко Борисов искрено се зарадва на тази добра новина и намекна в социалните мрежи, че за тези отлични показатели немалък принос има и неговото правителство. Дали е точно така или пазарният икономически цикъл и стопанската конюнктура достигнаха горната си точка, не е особено важно, а и въпросът не трябва въобще да се поставя по този начин. Защото както икономическият цикъл влияе на политиката, така и политиката оказва въздействие върху икономическите постижения. Неслучайно има цяла наука политикономия.

Тук е важно да се отбележи, че тези впечатляващи цифри бяха постигнати на практика без финансови инжекции от страна на Европейския съюз, който дори още не е започнал да изпълнява финансовите си програми за 2014-2020 г. и България все още не е получила нищо съществено като субсидии по различните кохезионни програми. Освен това и международните бизнес условия не бяха особено благоприятни за българските производители и износители, така че в крайна сметка положителните икономически резултати са плод в най-голяма степен на вътрешните политически и бизнес условия и на доброто вътрешно потребление. То се оказа толкова активно, че събраните от хазната приходи, от ДДС основно, доведоха до бюджетен излишък от над 750 млн. евро, което е по-скоро доста голямо изключение на фона на почти всички европейски страни, които полагат неимоверни усилия да държат под контрол публичните разходи и да не надминават свещеното желязно европейско правило от максимум 3% бюджетен дефицит.

Заедно с ревизираните данни за 2016 г. Световната банка оповести и прогнозите си и за тази година. Те не са толкова блестящи както през 2016 г., но пак будят завист в редица западно и средноевропейски страни. БВП тази година се очаква да нарасне с 2,9%, което поставя България на челно място в групата страни, към която банката я причислява по редица показатели.

Всичките тези показатели, индекси и прогнози имат твърде реални измерения както за държавата, така и за отделните граждани. Българите никога не са доволни и са една от най-нещастните нации в света според различни международни изследвания. Освен това, те са и най-бедните граждани на Европейския съюз, живеещи при най-лошото качество на живот. Известна утеха в това отношение е обстоятелството, че се вижда някаква светлина в бизнес тунела. Производителността във всички сектори на индустрията нараства, въпреки че остава около 10 пъти по-ниска от най-добрите в това отношение примери в Европа. Затова и доходите на българите постоянно вървят нагоре с около 10% годишно, което обяснява и защо вътрешното потребление и, до известна степен, износът са моторите на растежа.

Досега консервативното правителство на премиера Борисов прилагаше политика на строги икономии и не се престраши да вземе някакви по-сериозни мерки за увеличаване на заплащането на заетите в публичния сектор и на пенсионерите. В момента това правителство е в оставка и през пролетта ще има извънредни парламентарни избори. Ако след успеха на кандидата й на президентските избори левицата получи мнозинство и на парламентарните, държавната кесия ще се отвърже и на социалните проблеми ще се осигури значително по-щедро държавно финансиране. Още повече че за една такава политика пари има. Над 7 млрд. евро просто стоят в държавния резерв като допълнителна гаранция срещу всякакви вътрешни или международни сътресения. Към по-голямо внимание по отношение на социалнослабите, възрастните, болните, необразованите и живеещите в най-изостаналите северозападни райони на страната призовават и МВФ, и Световната банка. Те не правят това от съчувствие и милосърдие, а защото за тях дисбалансите са опасни и заплашват икономическия растеж като цяло и политическата стабилност.