„Био” се превръща в осъзнат избор на все повече хора, които се стремят към дълголетен и щастлив живот. А с изострянето на вниманието върху качеството и чистия произход на храните процъфтява и т.нар. биологичното земеделие.

В биопроизводството не се използват пестициди, антибиотици и торове, растенията се отглеждат в свободна от химикали почва, а животните, които дават мляко и снасят яйца, консумират само чисти продукти. Освен това биохраните имат сертификат според европейското законодателство и биват контролирани от лицензирани органи. Историята на биоземеделието у нас е на 15 години – през 2001 г. излизат първите наредби за биопроизводство, а днес вече имаме шест хиляди лицензирани ферми, преработвателни предприятия и търговци. Според д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена”, това е добър темп на развитие в област, насочена към бъдещето.

Най-много са сертифицираните площи с житни култури – общо 118 хил. хектара. Има и доста площи с трайни насаждения, например орехи, заради най-високите субсидии и малките първоначални разходи. Много добре се развива производството на дребни плодове – ягоди и малини, които основно са за износ. Българска компания пък е един от най-големите производители на оранжерийни зеленчуци в Европа. Произвеждаме също така огромно количество биомед. Освен това се увеличава броят на сертифицираните животни – преди две години имахме само 18 биоферми, но днес търсенето на биояйца, на млечни продукти и на месо непрекъснато се увеличава. Все още обаче нямаме месо местно производство, затова и то не се предлага в биомагазините.

Като във всеки сравнително нов отрасъл, и биопроизводителите се сблъскват с трудности. Получават обаче и насърчение с добри субсидии от програмата “Развитие на селските райони”.

Най-много проблеми има, когато импулсивно, например заради субсидиите, се преминава към биоземеделие – смята Стоилко Апостолов. – Мнозина смятат, че щом спрат химическите торове и препаратите, вече са биопроизводители, но тогава идват най-големите разочарования, тъй като обикновено рязко падат добивите и се умножават вредителите по растенията (при маслодайната роза първите две години бяха критични). Добре е да се направи добър план за преход от конвенционално към биоземеделие, за да знаят хората какво да очакват. Ето, в Швеция добивите при биопшеницата вече се изравняват с тези при обикновената пшеница. Т.е. има начини производството да не бъде нискодобивно, а съвсем модерно и от него да се печели добре.

Заради информационната лавина за некачествени и дори отровни храни, немалко хора залитат в крайности, поддавайки се на теории на конспирациите и слугувайки на митологии.

За съжаление, в търговската мрежа, а и в заведенията се наблюдават двете крайности – казва Стоилко Апостолов. – Малко продукти стоят по средата – или имаме много евтини и некачествени храни, или са висококачествени и почти луксозни. И това е като отражение на обществото, в което липсва средната класа и съответно средните доходи. Така производителите и търговците на храна са принудени да се нагаждат според възможностите на хората. Но основната част от евтините храни са наистина много некачествени.

Все по-малко се злоупотребява с думата „био”, тъй като има добър контрол, казва още Стоилко Апостолов и си спомня как навремето, само за два часа, успял да купи цели 50 продукта със заблуждаващ етикет.

За мен трапезата на бъдещето, естествено, се състои от биопродукти, но за разкош може да има например гъши дроб или хубаво вино, които да не бъдат био – заключава той. – И това не е някаква мечта, тъй като само след двайсет години тя може би ще бъде факт.

Снимки: фондация „Биоселена”