В зависимост от конкретните обстоятелства България ту се гордее, ту се оплаква, че е кръстопът на Балканите между Европа и Близкия изток. От гледна точка на шосейния транспорт, доскоро от това си стратегическо положение страната извличаше предимно ползи под формата на транзитни такси, винетки, мита от стотиците хиляди тежкотоварни камиони и туристически автомобили, прекосяващи я в едната или в другата посока. От една година обаче българските гранични пунктове, през които трябва да преминава автомобилният поток, започнаха да се задъхват, да изнемогват, да спират работа или да функционират толкова неадекватно на огромните автомобилни потоци, че предизвикаха истинска вълна от масово недоволство, както от страна на гражданите-туристи – и българи, и чужденци, така и от професионалистите-шофьори на тежкотоварни камиони със стоки. Това недоволство най-ясно пролича преди два дни, когато стотици български камиони блокираха за часове всички гранични пунктове по северната, западната и южната граница на страната – кръстопътят се оказа запушен. Негодуващи от километричните опашки и от дните чакане за преминаване през границите, превозвачите обвиниха за това лошата организация на митническите и граничните власти. В тези упреци вероятно има истина, още повече като се има предвид, че през седмица-две в медиите се появяват съобщения за блокирали компютърни системи на граничарите или митничарите, за безброй полицейски акции, арести и уволнения на корумпирани митничари. Всичко това говори, че на граничните пунктове в страната има много проблеми – и технически, и професионални, и организационни. От всичко това в крайна сметка най-много страдат пътуващите, които са принудени да търпят несгодите от безкрайното чакане, да трупат загуби от закъсненията на доставките, да пропускат срокове за важни срещи и какво ли още не.

Но има и други причини, поради които прекалено често се налага да се чака часове и дни за преминаването през българската граница. Става дума за мерките за сигурност, които бяха значително засилени и строго прилагани с избухването на мигрантската криза и засиления трафик на наркотици и друга контрабанда. Затова и почти няма ден без съобщения за заловени на границата нелегални мигранти, за конфискувани фалшификати на известни и престижни марки стоки, на наркотични вещества. По всичко изглежда, че скоро тези проблеми няма да бъдат решени, още по-малко само от България, която не е нищо повече от транзитна страна в повечето случаи. Има обаче доста други неща, които българските власти могат да подобрят без да чакат чужда помощ или одобрението на европейските си партньори. Елементарно е да се направят усилия да се осигури минимум комфорт и удобства за хората, чакащи на километричните опашки от камиони или от леки коли. Не са необходими кой знае колко средства за създаването на някакъв резервен парк от химически тоалетни, които да се разполагат при нужда в близост до задръстеното шосе, когато някой граничен пункт спре да работи или когато започнат по-дълги ваканции или серия от почивни дни и всички тръгват да пътуват най-често за съседните Сърбия, Македония,Турция и Гърция. Мобилни закусвални могат да обикалят опашките и да предлагат напитки и храна. Сигурно има още много други неща – осигуряването на дежурни линейки, например, които трябва и могат да се направят без особено много пари и усилия. Още повече, че потоците към и от България очевидно ще стават още по-интензивни и по всяка вероятност досегашните гранични пунктове ще трябва да се модернизират и разширят. Тази година беше рекордна за българския туризъм, догодина се очакват още по-добри резултати и повече туристи, а няма никакво съмнение, че и броят на автомобилистите ще расте. Това са живи и свежи пари за българската икономика, нови работни места, които с лека ръка и по бюрократични причини не трябва да се пропускат. Частично решение е влизането в Шенген, когато граничните пунктове между България, Румъния и Гърция просто ще бъдат премахнати. Но такава реална перспектива по отношение на Турция засега няма, а именно там проблемът е най-остър и хроничен, особено през лятото, когато стотиците хиляди турци, които живеят и работят в Западна Европа отиват в родината си на ваканция и се връщат, преминавайки през България. Ето това е да си на кръстопътя между Запада и Ориента.