Сгушен между планински хълмове, поддържан от няколко възрастни монаси или монахини, потънал в тишина и спомени за миналото– такава най-често е представата ни за български манастир. Затова детската глъчка, рисунки, топки и тичащи малки крачета, които ни посрещат в двора на Кремиковския манастир „Свети Георги Победоносец”, ни изненадват приятно.

Всъщност кой е казал, че игрите пречат на християнските добродетели? Това, което Господ ни учи, е да не пречим на децата да дойдат в храма – ни казва игуменът на манастира отец Серафим Янев. Заедно с екип съмишленици за поредна година той доказва, че детските православни лагери са не само възможни, но и безкрайно полезни за децата от района и те ги очакват с нетърпение. Идеята за православните лагери се ражда, когато отец Серафим посещава децата в училището в Горна Малина:

Видяхме, че децата се занимават с много полезни неща за живота,  но  образованието е така направено, че те се превръщат в устройства, които пълним с памет. В крайна сметка научават неща, с които после им е лесно да успяват в земния живот. Но в този  материален свят човекът не е просто материя. Основното е да бъде човек, да бъде  морален човек. А това е нещо, което не се учи в училище. Затова и се роди тази идея. В манастира, извън светското, в една различна обстановка където няма компютри, децата ще може да  погледнат по-различно  на живота. Ще потърсят отговор на това, защо живеем, какво означава да бъдем хора и че  трябва да имаме отношение един към друг. Няма място за агресията, завистта, осъждането. Всеки трябва да се стреми да работи като човек. Стараем се да научим самите деца да станат приятели. И тези цели успяваме да ги постигнем много добре.

Православните лагери за деца се организират в Кремиковския манастир за четвърти пореден път.  Първи, преди две десетилетия, с това начинание се заема  Хаджи Димовският манастир край Гоце Делчев, а разходите за това се поемат изцяло от Неврокопската епархия. В Кукленския манастир, в Пловдивско, от миналата година, също последваха добрия пример, но там лагерите са по-кратки. В Кремиковския манастир децата прекарват 7 дни, през които усвояват християнските ценности, а чрез беседи и интересни игри получават основни познания за православната вяра.

Трудно ли е да има подобни начинания на повече места – питаме отец Серафим Янев.

В днешно време има разбиране, че Църквата – това е сградата, епископите и свещениците, които служат там.  Това, което е сгрешено е, че Църквата всъщност сме всички ние, хората, независимо кои сме – свещеници, епископи или вярващи. И когато ние се обединим като истинска жива Църква, като  общност от хора – тогава може да се случват много неща. Радвам се, че тук където служа има такава общност, защото такъв лагер не се организира лесно. Това не е просто  възможност да спят децата в манастира.  Говорим за средства, които трябва да се намерят – за материали за  лагера, за изхранването на децата.  Освен това имаме учители и, слава Богу, изключителни професионалисти, които не са просто богослови, а педагози, психолози, логопеди. Помагат на децата с духовните проблеми, които имат.

Наближава краят на ваканцията и на църковната година. През следващото лято отец Серафим Янев и Браницкият епископ Григорий отново ще търсят подкрепа, за да съберат децата около храма, в един от най-старите манастири в Софийската света гора. И със сигурност ще успеят, защото каузата им си заслужава. Според отец Янев това, което Църквата може да направи за децата, е да ги отучи от това да бъдат агресивни и да им покаже духовната страна на света. Не бива материалното да е основната ни цел, защото така ще загубим целия си живот в преследване на представата ни за благоденствие. Можем да научим децата на всичко, но няма да им е от полза да ги превърнем в машини.