Габрово, 1847 г. Големците на града начело с Васил Априлов /стопански и просветен деец, писател и дарител/ идват в двора на църквата „Света Троица”, за да съберат средства за нова сграда на първото у нас светско училище. Просветителят дарява 2500 гроша, ала така и не успява да се порадва на изпълненото дело. Същата година умира в Галац от туберкулоза.
Десетилетия по-късно на художника Цанко Лавренов е поръчана маслена картина. Творбата носи дългото име „Габрово 1847 година – първото просветно събрание в България, свикано от Васил Априлов, в което е взето решение за построяването на първата гимназия в България”. Тя му е поръчана през 60-те години на миналия век от габровския завод „Подем”. И се ражда шедьовър, запечатал знаменателна сцена – на фона на възрожденски къщи и под дебела сянка в църковния двор духовно будни люде нищят бъдещото възвисяване на младежта.
Това е един момент, избран от дядо ми, за да увековечи Габрово и неговата история – първото просветно събрание на Васил Априлов, на което се взема решение за построяването на първата гимназия в България, разказва внукът на художника Лаврен Петров. Тази великолепна композиция на фона на старото Габрово и реката можем да покажем засега на една немного качествена снимка, но пък сме извадили подготвителната рисунка. Разбира се, проектът се различава от живописното произведение. Картината е поръчана през 1966 г., завършена е две години по-късно, а през 1969 г. габровци до такава степен са благодарни и възхитени от това, което е направил Цанко Лавренов, че го удостояват със званието „Почетен гражданин на Габрово”.
Подготвителната рисунка, направена с молив, има същите мащаби като маслената картина и тези дни може да се види в литературния клуб „Перото” на НДК. За съжаление, това е последната останала следа от великолепната творба на Цанко Лавренов. След като няколко десетилетия краси приемната на „Подем”, картината изчезва мистериозно заедно с приватизацията на завода. Но се оказва, че тя съвсем не е уникален случай и споделя общата съдба на най-малко още сто произведения, по чиито стъпки, за съжаление, не крачат хора в униформи. Може би това е една от причините с издирването й да се заемат НДК и фондация „Цанко Лавренов” – с уговорката, че търсенето им не е криминално, а изкуствоведско. Друга причина да се пристъпи към този донякъде наивистичен акт, при който се очаква грабителят да се покае, е 120-годишнината от рождението на художника. По този повод в Софийската градска художествена галерия има невиждана досега изложба с негови творби, а в момента екип от изкуствоведи подготвя над 400 страници „труден разказ за Цанко Лавренов и неговото творчество”, по думите на Лаврен Петров:
За мен особено вълнуващо беше цялостното преживяване с изследването и откриването на картини, до които никога не съм мислил, че мога да достигна. Например великолепната картина на Рилския манастир в Богословския факултет на Софийския университет. Успяхме да се доберем и до работи от частни колекции, които бяха абсолютно недостъпни. А едно от най-емоционалните преживявания беше да намерим в един пловдивски параклис копие на чудотворна икона на св. Георги от Зографския манастир. Дядо ми я е направил през 1935 г. в Света гора и донесъл в Пловдив по поръчка на този манастир. И като че ли до последно, дори сега с изчезналата картина, непрекъснато се разкриват нови истории, опознаваме нови факти. Така че със сигурност нашият разказ ще остане недовършен, но пък в това няма нищо лошо.
Цанко Лавренов е роден през 1896 г. в Пловдив. Макар и без завършено художествено образование, успява да се утвърди като един от най-добрите майстори на своето време. Великолепни са неговите пейзажи от родния град, както и многото рисунки на манастири, особено тези от Света гора. Излага свои картини в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин, Москва. Изявява се и като художествен критик. Умира през 1978 г. в София.
Снимка: БУЛФОТО
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..