От 7 юни до 14 август в Софийската градска художествена галерия може да се види богата изложба, посветена на един от най-талантливите ни художници – Цанко Лавренов. Поводът за нея е 120 години от рождението му. В експозицията са събрани над 300 творби: живопис, графика, рисунки. Разговаряме с д-р Станислава Николова, уредник в галерията и една от кураторите на събитието.
В каква фамилия израства Цанко Лавренов?
Той израства в сравнително заможен род. Освен това е образован, неговата майка е учила във френско училище, може да се каже, че дори е говорила в семейството на френски език и е общувала по този начин с децата си. Това до известна степен е предпоставка за афинитет към този език на Цанко Лавренов. В рода му е имало музиканти и той се развива в артистична атмосфера. Самият Цанко споделя, че първото му желание било да стане музикант. Но по-късно, когато следва в Пловдивския френски колеж, всъщност осъзнава, че може би призванието му е да бъде художник. И още тогава, в този ранен етап започва да прави карикатури.
В какъв период в нашето изкуство изгрява талантът на Цанко Лавренов?
Това е времето на войните, дори карикатурите, които той публикува, по-голяма част от тях са политически и са под влияние точно на тези събития. Но през 20-те години той успява да отиде във Виена за една година, където се записва в частното рисувално училище „Света Ана” с намерение да кандидатства във Виенската художествена академия. За съжаление обаче обстоятелствата не позволяват това да се случи и той се завръща в България. В страната по това време е периодът на сецесиона, на големите имена, сред които са Николай Райнов, Сирак Скитник, Иван Милев. Дори самият Цанко Лавренов, завръщайки се от Виена, попада на първата самостоятелна изложба на Николай Райнов, която е през 1922 година в Пловдив. Тя се оказва изключително събитие за художниците там. И някак естествено Лавренов започва с разработки, които са свързани с този стил, експериментира и в областта на експресионизма. За него това е период на динамика на стилове, на разнообразие, в които той опитва да работи. Неслучайно нашата изложба се нарича „Между модерното и канона” поради тази причина, защото повечето хора, които харесват творчеството на Цанко Лавренов, не знаят за този негов първи етап, в който той изглежда еднакво модерно заедно с други големи имена в изкуството.
Какви сюжети по-късно предпочита да рисува той?
Центърът на неговата живопис, разбира се, е старият Пловдив, неговите къщи и улици, които до края на живота му остават негова любима тематика. Също и пловдивските чорбаджии, които той много често рисува. Освен това, обича да рисува и природата, например Родопите.
Изключителен е приносът на Цанко Лавренов към темата „Атон”…
Неговият принос е огромен според мен, защото този атонски цикъл е останал в историята на българското изкуство като нещо много ценно. Самата специфика и начинът, по който той работи върху него, е тясно свързан с графиката, със старата възрожденска щампа и с нещо, което е негова запазена марка. А и атонските манастири, които той решава да покаже, са нарисувани от няколко перспективни гледни точки. Когато гледаме творби от този цикъл, можем да забележим всичките позиции, в които той е обхванал цялото пространство – не само отгоре, отстрани, обхванал е хората, природата и по този начин представя по-пълно Атон.
В експозицията са поместени и непознати досега работи на художника – например превъзходни илюстрации за списания като „Зов”, „Детски живот”. Показани са и множество архивни документи, снимки, писма.
Посетителите могат да ползват аудио гидове на български и английски с текстове за някои от знаковите картини на Цанко Лавренов. Изложбата е достъпна и за незрящи посетители, за тях са изработени тактилни карти на някои от творбите, придружени с обяснителни текстове в аудио гидовете. След София експозицията на Лавренов ще бъде показана в родния му Пловдив.
Снимки от изложбата: Венета Павлова