След като на 11 февруари левицата и ДПС поискаха вот на недоверие към правителството заради здравната политика, през настъпващата седмица парламентът трябва се произнесе по въпроса. Сериозни индикации, че не здравеопазването е основен мотив за вота, както и реалното съотношение на силите в законодателния орган, пораждат очаквания за стерилен политически дебат и отрицателна развръзка.
Идеята за вот на недоверие се роди в редиците на социалистическата партия през януари. На консултации за подкрепа от страна на ДПС се обсъждаха също варианти за вот на недоверие заради проблеми с вътрешната сигурност и демографията. Проблемите със съдебната система, корупцията и организираната престъпност, визирани в последния доклад на ЕК за България, изобщо не бяха сред опциите и явно за вносителите е важно да има дебат просто по някаква тема. От друга страна, за успешен вот на недоверие са нужни 121 гласа, а левицата има 38, ДПС пък 30.
Дори към сигурната вече подкрепа от два независими депутатски гласа да се добавят други, не е реалистично сборът да надхвърли 121. Вносителите знаят това прекрасно, но дебатът за вот на недоверие ги интересува и при отрицателна развръзка. Целта е не толкова уязвяване на правителството, колкото опипване на съотношението на силите в парламента след вътрешните сътресения в ДПС, сондиране на вътрешните напрежения в Реформаторския блок, участващ в управлението, и изпробване на степента на подкрепа за управляващите от страна на неуправляващи сили като АБВ и Патриотичен фронт.
Очакваната отрицателна развръзка ще затвърди тъжната традиция в България успешен вот на недоверие да няма вече четвърт век и той да се ползва само като инструмент за дебати, а не като законно средство за промени във властта. Неслучайно премиерът Бойко Борисов демонстрира завидно спокойствие, коментирайки, че „трябва да има вот на недоверие, лошо е, ако няма…” И с основание, след като първият му кабинет издържа на четири искания на БСП и ДПС за вот на недоверие – през октомври 2010 заради политиката в сферата на здравеопазването, през юни 2011 заради неуспех на антикризисната политика, през юли 2011 заради провал на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, и през април 2012 – заради спиране на проекта за АЕЦ „Белене” и провал в енергийната политика. При днешните политически реалности остава по-скоро да гадаем дали след поредния провал на искане за вот на недоверие срещу негово правителство Борисов няма да остане верен на себе си докрай, като поиска и спечели, както се сучи през януари 2011г., вот на доверие от парламента.
Тази събота, 12 октомври, Българската академия на науките тържествено отбеляза 155-ата годишнина от основаването си с официален прием и концерт в Софийската опера и балет. Именно този специален случай, както и 64-ата годишнина от установяването на..
Община Петрич получи награда за оригинално популяризиране на туристическа дестинация "Хераклея Синтика". Това каза за БТА инж. Катя Стоянова, ръководител на проекта "Реставрация, консервация и социализация на Хераклея Синтика". Наградата е връчена на..
Комисията, която разследва авиокатастрофата, при която на 13 септември се разби на земята учебно-боен самолен L-39 в Граф Игнатиево, не откри преки грешки в организацията на полета. Това съобщи служебният министър на отбраната Атанас Запрянов на..
В брой 22 на предаването слушайте : 20 години българско училище „Христо Ботев“ - Ню Йорк – разговор с дългогодишната преподавателка в него..
В "България днес" на 17 октомври разговаряме за фалшификатите с проф. Иля Прокопов, експерт в областта на фалшифицираните антични и средновековни артефакти...
Съветът за електронни медии (СЕМ) избра Милен Митев за втори мандат като генерален директор на БНР. Своята подкрепа за него дадоха Галина Георгиева,..