След като на 11 февруари левицата и ДПС поискаха вот на недоверие към правителството заради здравната политика, през настъпващата седмица парламентът трябва се произнесе по въпроса. Сериозни индикации, че не здравеопазването е основен мотив за вота, както и реалното съотношение на силите в законодателния орган, пораждат очаквания за стерилен политически дебат и отрицателна развръзка.

Идеята за вот на недоверие се роди в редиците на социалистическата партия през януари. На консултации за подкрепа от страна на ДПС се обсъждаха също варианти за вот на недоверие заради проблеми с вътрешната сигурност и демографията. Проблемите със съдебната система, корупцията и организираната престъпност, визирани в последния доклад на ЕК за България, изобщо не бяха сред опциите и явно за вносителите е важно да има дебат просто по някаква тема. От друга страна, за успешен вот на недоверие са нужни 121 гласа, а левицата има 38, ДПС пък 30.

Дори към сигурната вече подкрепа от два независими депутатски гласа да се добавят други, не е реалистично сборът да надхвърли 121. Вносителите знаят това прекрасно, но дебатът за вот на недоверие ги интересува и при отрицателна развръзка. Целта е не толкова уязвяване на правителството, колкото опипване на съотношението на силите в парламента след вътрешните сътресения в ДПС, сондиране на вътрешните напрежения в Реформаторския блок, участващ в управлението, и изпробване на степента на подкрепа за управляващите от страна на неуправляващи сили като АБВ и Патриотичен фронт.

Очакваната отрицателна развръзка ще затвърди тъжната традиция в България успешен вот на недоверие да няма вече четвърт век и той да се ползва само като инструмент за дебати, а не като законно средство за промени във властта. Неслучайно премиерът Бойко Борисов демонстрира завидно спокойствие, коментирайки, че „трябва да има вот на недоверие, лошо е, ако няма…” И с основание, след като първият му кабинет издържа на четири искания на БСП и ДПС за вот на недоверие – през октомври 2010 заради политиката в сферата на здравеопазването, през юни 2011 заради неуспех на антикризисната политика, през юли 2011 заради провал на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, и през април 2012 – заради спиране на проекта за АЕЦ „Белене” и провал в енергийната политика. При днешните политически реалности остава по-скоро да гадаем дали след поредния провал на искане за вот на недоверие срещу негово правителство Борисов няма да остане верен на себе си докрай, като поиска и спечели, както се сучи през януари 2011г., вот на доверие от парламента.