От печат излезе книгата „Жените в „Ислямска държава” на доктора на политологическите науки, професор от Софийския университет „Св. Климент Охридски” Татяна Дронзина и на магистъра по международни отношения Явор Райчев. В книгата се разглежда слабо проучен аспект на феномена „Ислямска държава”, какъвто е женското участие в него. Сред източниците за изследването са 57 интервюта с мъже и жени, сражавали се за Ислямска държава, които после са се върнали в родината си в Централна Азия, както и с техни роднини. На страната на Ислямска държава се сражават над 30 000 чужденци. Проучването търси отговор на въпроса с какво тази зловеща организация успява да привлече много жени от различни страни. Научаваме и за ситуацията, в която те изпадат, за физическия и моралния тормоз, на който биват подлагани.

Как се заражда идеята за книгата „Жените в „Ислямска държава”?

Идеята се зароди се поради обстоятелството, че жените са стратегически ресурс за Ислямска държава. Имаме може би първата терористична организация, която претендира да има своя държава. Естествената клетка на държавата е семейството, а жената е част от него. Сунитите от цял свят са призовавани да направят хиджра - пътуване от земите на неверниците към земите на правоверните, и да се присъединят към Ислямска държава. Около 10 на сто от европейците, които се сражават в редовете й, са жени. Много от тях са активни в пропагандата на Ислямска държава и в Ал Кханса – женска полиция, която следи за спазването на моралните принципи от мюсюлманките и поведението им на публични места, - казва проф. Дронзина.

Мотивите на присъединяващите се към Ислямска държава жени са много сложни. Събеседничката ни посочва, че в пресата проблемът се разглежда твърде едностранно, като се посочва главно т. нар. „джиха́д ан-ника́х” („сексуален джихад”), основаващ се на спорното в ислямските учения понятие „мут’а” („временен брак”), с цел да бъде повдигнат бойният дух на сражаващите се. Какви са мотивите според резултатите от изследването на проф. Дронзина?

На първо място е увереността, че, в Ислямска държава те ще попаднат на идеално за правоверните мюсюлмани място. Една киргизстанка, която заминаваше за Сирия с тригодишния си син, сподели, че според нея това е идеалното място, за да отгледа детето си - далеч от наркотици, пороци, нерегламентиран секс, алкохол и пр. Т. е. един от мотивите, които неизменно карат жените и като цяло бойците да се присъединяват към Ислямска държава, е стремежът да се срещнат с хора, които споделят техните ценности. Друг мотив е романтиката. Всяка жена мечтае за принца на бял кон. А там са героите, онези, които са готови да умрат в името на вярата. Сред мотивите е и желанието за приключение, тъй като това са млади хора. Не на последно място, става въпрос за жени от Централна Азия, които са навършили 28-29 години и на тази възраст вече им е трудно да си намерят партньор. Те пътуват в Ислямска държава с намерение да срещнат подходящия мъж и да създадат семейство, да имат деца. Друг мотив е идеята за социална справедливост. Аз следях акаунтите в социалните мрежи на три жени, активно ангажирани в пропагандирането на Ислямска държава. Те издигаха лозунги, подобни на познатите ни от социалните движения през 1968 г., само че в мюсюлмански вариант: „Справедливост за Палестина”, „Справедливост за арабската общност”. Т. е. мотивите на пътуващите натам жени са много сложни и комплексни.

Предварителните представи на тези жени рязко се разминават с това, което намират на тази територия, разрушена от войната, казва проф. Дронзина:

Много от жените, с които разговарях, се бяха върнали доброволно в страните си, защото не са получили това, което са търсели. Често те се сблъскват там с редица неприятни обстоятелства. Пред анкетна комисия на ООН едно арабско момиче от Тунис призна, че в продължение на година е имало 152 „съпрузи“ - ужасяващо число за здравия разум.

Проф. Дронзина подчерта, че засега няма сведения за български граждани, които да се сражават в редиците на Ислямска държава, но фактът, че има хиляди бойци в Ислямска държава, идващи от Босна и Херцеговина, Косово и Турция, е достатъчен, за да ни светне червената лампичка, че като общество от нищо не можем да бъдем застраховани.