Да останеш без работа в България и да разчиташ на социалните помощи, отпускани от държавата, е отблъскваща перспектива, която тревожи съня на много трудещи се в различни сфери на бизнеса. Добрата новина е, че търговските отношения в България се раздвижват и по всичко личи, че европейската кризата в икономиката лека-полека отминава. В страната ни се откриват нови представителства на фирми, които, макар да не са крупни инвеститори, снижават нивото на безработицата. Красноречиво говорят данните на Евростат, според които незаетите у нас през юни месец тази година са били 9,6% от българите, а само преди година без работа е било над 11% от населението.

С разрастването на бизнеса, търговските контакти и поръчки от чужбина все по-често фирмите изпитват глад за кадри и квалифицирана работна ръка. Оказва се, че липсват специалисти в много области, но най-много се търсят машинни инженери и технолози в производствените предприятия. Добри думи и благодарност за сътрудничеството при подбора и намиране на работници размениха работодатели и инспектори от общинските бюра по труда по време церемонията по награждаването на отличените в класацията „Работодател на годината – 2015”. Тя се организира от Агенцията по заетостта, като целта е да се обърне внимание на тенденциите в тристранните отношения – работодател, работник и посредник – партньор в процеса по наемането. Най-честият призив, който се чу от страна на работодателите, беше за намиране и осигуряване на по-компетентни и квалифицирани кадри. Повечето мениджъри обещаха да разкрият нови работни места през следващата година и дори заявиха, че ще намерят място за всеки, стига да има нужната квалификация. Това твърди и Емил Йончев – търговски директор на Вагонния завод в гр. Септември. На него беше присъдена награда в категорията за работодател, наел най-много безработни от общини с висока безработица.

За нас е признание тази награда, но и повод да кажем, че бихме могли да наемем в пъти повече хора, отколкото сме назначили в последно време чрез Бюрото по труда в града. Проблемът е, че няма обучени и квалифицирани кадри, не само в региона, но и цялата страна е така. Секторът е специфичен и зависи от квалификацията и уменията на хората. Жалкото е, че нямаме машинни инженери в железопътната специалност. Образованието според мен не е на ниво, но причината да няма кадри е ниското заплащане на този вид труд в България. Всички инженери се насочват към електроника и програмирането, които са модерни и търсени в наши дни. При нас инвестираме над 100 хил. евро на година само в обучението на кадрите, а също осигуряваме и квалификация в чужбина. През 2008 г. имахме 1100 работници, през следващата започнахме да намаляваме персонала, като през 2010 г. той беше свит до 400 човека. Кризата отмина и от 2013 г. насам имаме стабилен ръст на приходите и очакваме скоро да стигнем нивата на оборот от 2008 г., но с по-малко хора. През последните години сме повишили коефициента на ефикасност в работата – добавя Емил Йончев.

Мария Ангелова е мениджър в немска фирма с представителство у нас за производство на компоненти за интериора на автомобили:

Категорията, в която получихме награда, е „Работодател, наел най-много лица от неравнопоставените групи” на пазара на труда. Около 1100 човека работят в предприятието като цяло. Наемаме хора с по-нисък ценз, от малцинствата, трайно безработни. Започваме да ги обучаваме изцяло. Това е занаят, който ние им даваме. Повечето от тях са оператори на шевни машини, това е трудоемък процес, а качеството е от голямо значение и зависи от квалификацията на работниците. Много инвестираме в обучението на тези хора. Голяма част от тях са загубили трудовите си навици, но се стремим да ги мотивираме за работа. Ние работим в условията на голяма конкуренция, в Ботевград има големи работодатели и е трудно да се намерят нови квалифицирани работници, конкурираме се за тях. Бизнесът на всички от големите предприятия е във възход. През изминалата година имаме сериозен ръст в производството и продажбите.