Умозрителността и разсъдливостта, които са характерни за творчеството на Блага Димитрова, са определяни от официалната критика по време на тоталитаризма като отклонение от социалистическия реализъм и правдивото художествено отразяване на действителността.
И преди промяната, и до края на живота си, Блага Димитрова упорито крачи извън утвърдените партийни и литературни канони. През 1988 година решава, че е време да напусне удобния писателски кабинет и да се включи активно в обществения живот не само като творец, но и като гражданин. Тя става един от основателите на Комитета за екологична защита на Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Присъства на знаменитата закуска по покана на Франсоа Митеран заедно с други видни български интелектуалци в посолството на Франция. Поетесата е начело на списъците с идеологически неудобните творци, които номенклатурата съставя в опит да заглуши все по-силно звучащите гласове за промени. След 10 ноември Блага Димитрова е сред многото интелектуалци и хора на изкуството, които подкрепят Съюза на демократичните сили в усилията му България да тръгне по пътя на демокрацията. Надяват се на истинска и необратима промяна, на преоценка на миналото и търсене на отговорност от виновните за катастрофата в страната.
През лятото на 1992 година между нея и Жельо Желев настъпва разрив, заради пресконференцията на Боянските ливади, на която президентът открито атакува правителството на премиера Филип Димитров. Вярна на приятелите си от СДС, Димитрова предупреждава, че се готви сваляне на правителството, но министър-председателят не й вярва. След неуспешния вот на доверие и идването на кабинета на Любен Беров, Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент. Ето и думите на президента Желев по този повод:
Приятелството между двамата обаче така и не се възстановява. Авторката на романа „Лице” напуска окончателно политиката през 1999 година, отвратена от лицемерието й. На 2 май 2003 година Блага Димитрова си отива след тежко онкологично заболяване, а скромността и честността й остават като пример как трябва да живее човек.
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..