2003 г. – Блага Димитрова – почтеност във време на политическо безчестие

„Чувала съм да казват, че Блага Димитрова е недоразумение – жена, при това поет и толкова разсъдлива. Критиците, които често я обвиняват в „умозрителност”, я корят, че „измисля”. Това са думи на прочутата френско-българска интелектуалка и изследователка проф. Юлия Кръстева, които показват отношението на критиците към творчеството на една от най-големите поетеси в новата българска литература.

Умозрителността и разсъдливостта, които са характерни за творчеството на Блага Димитрова, са определяни от официалната критика по време на тоталитаризма като отклонение от социалистическия реализъм и правдивото художествено отразяване на действителността.

И преди промяната, и до края на живота си, Блага Димитрова упорито крачи извън утвърдените партийни и литературни канони. През 1988 година решава, че е време да напусне удобния писателски кабинет и да се включи активно в обществения живот не само като творец, но и като гражданин. Тя става един от основателите на Комитета за екологична защита на Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Присъства на знаменитата закуска по покана на Франсоа Митеран заедно с други видни български интелектуалци в посолството на Франция. Поетесата е начело на списъците с идеологически неудобните творци, които номенклатурата съставя в опит да заглуши все по-силно звучащите гласове за промени. След 10 ноември Блага Димитрова е сред многото интелектуалци и хора на изкуството, които подкрепят Съюза на демократичните сили в усилията му България да тръгне по пътя на демокрацията. Надяват се на истинска и необратима промяна, на преоценка на миналото и търсене на отговорност от виновните за катастрофата в страната.

Стихотворението „Елегия за Дон Кихот”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Едно от стихотворенията, които пише в периода 1989-1990 година, сякаш предрича участието й в политиката и неизбежното разочарование от нея. То носи името „Елегия за Дон Кихот”.

През 1991 година Блага Димитрова става народен представител от СДС в 36-то Народно събрание, а година по-късно е част от първата демократично избрана президентска двойка заедно с Жельо Желев. Преди да приеме номинацията за вицепрезидент, тя се съветва със своята приятелка Мария Антонова, която я насърчава. По-късно в спомените за срещите си с поетесата Антонова пише, че честен човек като Блага не може дълго да издържи в отровната атмосфера на политическата конюнктура. Ето какво казва самата Блага Димитрова, отговаряйки на обвиненията в „син” тоталитаризъм, отправени от техните опоненти:

Блага Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Скъпи съотечественици, не вдигам глас да агитирам за изборите, нито да отговарям на нападки и клевети, нито за да заклеймявам и нападам. Единственото, за което не мога да мълча, това е посегателството върху чистата и свята надежда на хората. Надеждата за възраждане на нашата страна. Някои дръзват да хвърлят сянка върху младата ни свобода с обвинения в син тоталитаризъм. Питам ви – кой днес е убит без съд и присъда, както хилядите жертви след 9-ти? Кой е изгонен от къщата си, за да се настанят нови господари? Кой днес е заточен в лагер, както хилядите мъченици, изгубили живот, здраве, семейство по време на жестокия режим? Чии деца днес са с погубено бъдеще, заради очерненото име на родителите им? Е, къде е днес този син тоталитаризъм?

През лятото на 1992 година между нея и Жельо Желев настъпва разрив, заради пресконференцията на Боянските ливади, на която президентът открито атакува правителството на премиера Филип Димитров. Вярна на приятелите си от СДС, Димитрова предупреждава, че се готви сваляне на правителството, но министър-председателят не й вярва. След неуспешния вот на доверие и идването на кабинета на Любен Беров, Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент. Ето и думите на президента Желев по този повод:

Жельо Желев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Мисля, че тя направи една голяма политическа грешка, може би защото е човек - литератор, поет с друга нагласа. Но тя позволи на Националния координационен съвет да я превърнат в политическа играчка. Мисля, че ние можехме да направим още много неща с нея за българската демокрация. Що се отнася до нашето приятелство, аз се надявам, че ние ще го запазим и за в бъдеще.

Приятелството между двамата обаче така и не се възстановява. Авторката на романа „Лице” напуска окончателно политиката през 1999 година, отвратена от лицемерието й. На 2 май 2003 година Блага Димитрова си отива след тежко онкологично заболяване, а скромността и честността й остават като пример как трябва да живее човек.

Споделете

2003 г. – Блага Димитрова – почтеност във време на политическо безчестие

Още от категорията

1999 г. – Сагата с българските медици в Либия

1998 г. – Тодор Живков – краят на един диктатор

1997 година – Новото начало

Българско Национално Радио