Умозрителността и разсъдливостта, които са характерни за творчеството на Блага Димитрова, са определяни от официалната критика по време на тоталитаризма като отклонение от социалистическия реализъм и правдивото художествено отразяване на действителността.
И преди промяната, и до края на живота си, Блага Димитрова упорито крачи извън утвърдените партийни и литературни канони. През 1988 година решава, че е време да напусне удобния писателски кабинет и да се включи активно в обществения живот не само като творец, но и като гражданин. Тя става един от основателите на Комитета за екологична защита на Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Присъства на знаменитата закуска по покана на Франсоа Митеран заедно с други видни български интелектуалци в посолството на Франция. Поетесата е начело на списъците с идеологически неудобните творци, които номенклатурата съставя в опит да заглуши все по-силно звучащите гласове за промени. След 10 ноември Блага Димитрова е сред многото интелектуалци и хора на изкуството, които подкрепят Съюза на демократичните сили в усилията му България да тръгне по пътя на демокрацията. Надяват се на истинска и необратима промяна, на преоценка на миналото и търсене на отговорност от виновните за катастрофата в страната.
През лятото на 1992 година между нея и Жельо Желев настъпва разрив, заради пресконференцията на Боянските ливади, на която президентът открито атакува правителството на премиера Филип Димитров. Вярна на приятелите си от СДС, Димитрова предупреждава, че се готви сваляне на правителството, но министър-председателят не й вярва. След неуспешния вот на доверие и идването на кабинета на Любен Беров, Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент. Ето и думите на президента Желев по този повод:
Приятелството между двамата обаче така и не се възстановява. Авторката на романа „Лице” напуска окончателно политиката през 1999 година, отвратена от лицемерието й. На 2 май 2003 година Блага Димитрова си отива след тежко онкологично заболяване, а скромността и честността й остават като пример как трябва да живее човек.
2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със..
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично..
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от..