В изящните зали на виенския имперски дворец Хофбург вече беше започнала конференцията за бъдещето на Западните Балкани, отдалече се чуваше приглушена музика в изпълнение на Виенската филхармония, когато дойде ужасяващата новина за най-малко 70 бежанци, задушили се в изоставен хладилен камион край австрийско-унгарската граница. Участниците във форума така или иначе очакваха, че не икономическото и политическо приобщаване на Западните Балкани към ЕС ще са във фокуса на конференцията, а именно бежанската криза. Но не и по този начин.

Новината за поредните бежанци, запътили се към „Обетованата земя” Европа, но намерили смъртта си по пътя, е шокираща, но не е нищо ново. Бежанската вълна пъпли от години. Южните страни членки на ЕС доскоро се бореха с прииждащите мигранти съвършено сами. Италия, Гърция и България предупреждаваха още след избухването на гражданската война в Сирия, че Европа е изправена пред сериозен проблем, който може да бъде решен само с общи усилия. Но неприятната тема така и не успя да си пробие път към дневния ред в Брюксел. Едва когато бежанската вълна достигна вътрешността на континента се заговори за квоти и солидарно разпределение на тежестта. Решение обаче все още няма. Може би сега, когато мощна Германия очаква над 800 хиляди бежанци, и канцлерът Ангела Меркел обяви спешната нужда от нова обща миграционна политика на ЕС, можем да очакваме раздвижване. Раздвижване, каквото си спомняме от зората на дълговата криза в Европа. Когато ставаше дума да се спасяват гнили банки и да се стабилизира европейската валута в Брюксел съвещанията на всички нива течаха нон стоп. Изработиха се спасителни програми, в спешен порядък се взеха превантивни мерки. Спасяваха се пари. Сега трябва да се спасяват животи.

А уж „обединена Европа” е по-разединена от всякога. За Великобритания, Полша и балтийските републики бежанската криза на юг сякаш не съществува. Изтощената от собствената си криза, но и от бежанската вълна, Гърция просто пропуска хилядите търсещи убежище през територията си, без да ги регистрира и по този начин игнорира действащо европейско споразумение. Унгария строи ограда, а Германия, Австрия и Швеция са принудени да приемат бежанци, защото преобладаващото мнозинство от тях иска да живее именно там.

В ЕС членуват 28 държави. Други шест държави от Западните Балкани искат да влязат в съюза. От европейска солидарност няма и следа, но това едва ли ще ги откаже от заветното членство. България нееднократно е заявявала своята подкрепа за разширяването на ЕС на Балканите, виждайки се в ролята на техен адвокат. Правителствата в София винаги са подчертавали, че са готови да помагат на съседните ни страни в подготовката им за членство. След драматичните събития в Македония, когато бежанският наплив принуди съседката ни да обяви извънредно положение, България заяви, че ще лобира в Брюксел за финансова, логистична и всякаква друга подкрепа за Македония. Това можеше да се случи на конференцията във Виена. Можеше, ако България беше представена там, където ако не се взеха конкретни решения за справяне с кризата, то поне се обсъждаха възможностите.