В далечната 1909 година една девойка от Калофер – Донка Шипкова, заминава за София, за да се обучи в изкуството на брюкселската дантела. Завършвайки двегодишния курс само за година, енергичната и инициативна млада жена се връща в родния си град и започва да предава уменията си. Но тя не се подчинява на задължителните стандарти на брюкселската дантела, а създава съвсем нови модели, включвайки в тях чисто български стилизирани елементи. Ученичките на Донка обогатяват плетивото с нови мотиви и така в Калофер се ражда ново, българско по характер изкуство – калоферската дантела. Уменията през годините се предават от майка на дъщеря, от баба на внучка, за да стигнат изящните образци и до наши дни. В навечерието на Празника на дантелата в Калофер, който се отбелязва на 15 август, разговаряме с майсторката Ани Йовева.

В България са разпространени два типа дантела – калоферска и шита дантела „кене“. Каква е разликата между тях?

Калоферската се плете със совалки и цилиндър, тя е сложна дантела, математически точна е, учи се по-дълго време, докато шитата се прави с игла за шиене и конец. За нея други подготвителни материали не се изискват. Другото при нея е, че нямаш нарисуван модел, по който да работиш. Докато при калоферската дантела моделът е нарисуван и е закрепен върху цилиндър с посочване на всичките видове възли. При шитата дантела най-трудното е да я овладееш до съвършенство. Тя се прави с възли, възелът не се разплита – реже се. Ако сбъркаш – режеш, докъдето си сбъркал и продължаваш.

Някога българките са правили дантелата с памучни или копринени конци. Колкото е по-тънък конецът, толкова е по-фина дантелата. По принцип се използват светли цветове – бял, екрю. Но в наши дни се плете и с бледосиньо, бледосиво, а при изработването на цветя се включват и по-пъстри цветове. По дантелата може да се познае от кой край на България е.

В Кюстендил се правят два типа дантели „кене“. При единия има повече въздух между елементите, по-феерична е. Докато другият тип е много ситна и сбита, плътна дантела. С нея се правят орнаменти, които са наречени „хорцето” – изобразяват хора, хванати за ръце. За Самоковско е характерно допълнително оплитане, след като вече е направена шитата дантела – между нишките на принципа на тъкането са правени допълнителни орнаменти. В Родопите е плътна, с вълнен конец. В Самоковско също има с вълнени конци, предимно на престилките, правена е в зелено или оранжево, в зависимост от цвета на полата – разказва Ани Йовева.

В Копривщица се е изработвала единствената по рода си шита дантела „кене“ с вплетен конски косъм. Косъмът изобщо не се вижда, оплетен е с копринени конци отгоре, но придава на дантелата здравина и твърдост. Тези дантели са ненадминати до момента! – продължава Ани Йовева. И още:

Не всички тайни сме й разкрили на тая дантела. Не са останали майсторки, на които да е предадена по наследство. Правили са я на принципа: един се занимава с първата част, друг – с втората, трети – с нещо последно, довършително. И по този начин цялата, с всичките й етапи, никой не я е знаел до съвършенство. Много жалко.

В миналото изящната дантела е украсявала ръкавите, пазвите, кърпите за глава на българката. Някога дрехите се предавали по наследство, тъканта се е късала, затова дантелата се е сваляла и пришивала върху новата дреха, запазвайки се по този начин за поколения. Днес обаче дантелата е приложима и в бита – с нея се украсяват не само дрехи, но и салфетки, спално бельо и шалове, изработват се покривки за легло и маса, различни аксесоари и бижута, дори цели картини.

Тайните на българската дантела и уменията в изработването ѝ няма да изчезнат. В последно време интересът към калоферската дантела и към „кенето” се възражда. Огромен принос за това имат различни сдружения и организации, които съхраняват и популяризират традиционните български шевици и дантели. През април Работилница „Седянка” показа уникално знаме със 140 български шевици от всички фолклорни райони в страната. На него с пъстри цветове е изобразена картата на България. Творбата е избродирана за една година със съдействието на Ирен Ямами, която дълги години живее в Япония. Включили са се и японки от училището за българска шевица там. А изящната дантела по него, без която знамето не би изглеждало завършено, е дело на български майсторки. По края е украсено с шита дантела „кене”. Ани Йовева и Галя Стойчева са сътворили почти 5-метровата дантела само за 4 дни, влагайки в нея душа и сърце. Другата дантела по знамето е калоферската – две червени рози, символ на България. Те са направени от Маргарита Бонева и д-р Любка Любенова.