Петима бивши студенти в класа на проф. Андрей Даниел се събират на рождения му ден, за да продължат някога започнат разговор в 51-во ателие на Националната художествена академия. Обградени от картините си, те не просто отдават почит на своя любим преподавател, но сякаш – чрез вплитането на неговия образ в тях, очакват кимване от един непредставим за всички нас свят, че не са забравили научените уроци.
"Мисли в материал" – така е озаглавена изложбата в галерия-книжарница "София прес", в която Галя Георгиева, Десислава Костадинова, Екатерина Раденкова, Елеонора Друмева и Минко Йовчев онагледяват едно от първите напътствия, получени в ателието на проф. Андрей Даниел: "Как художникът успява да осъществи идеята чрез сложната връзка между ума и ръката, които са заставени да работят заедно и в същото време да бъдат леко независими един от друг". Съвета, с който някога са посрещнати младите творци, припомня Марко Даниел, изкуствовед, куратор на изложбата и син на преподавателя.
Завършили образованието си пред 15-ина години и умело изградили свой артистичен път, петимата художници поставят в центъра на изложбата именно срещите – не само в изкуството, но и изкуството като повод за срещи в овеществения живот.
"Всякак може да изглежда (мястото, провокиращо желание за среща – бел.ред.) – казва учителят им Андрей Даниел в интервю пред БНР. – Може би по-важното е човекът, който е тръгнал да се среща, да е готов, защото обикновено тези срещи представляват вътрешно състояние – как се е приготвил да се види, да поговори, да влезе в диалог или всъщност това са срещи със себе си. Най-вече ми се иска да създавам възможност за срещи, което означава да продължа да рисувам – като се случи картината, тя се оказва възможно място за среща."
Тези думи изрича проф. Андрей Даниел малко преди да си отиде от нашия свят. Роденият през 1952 г. в Русе творец израства в семейството на големия театрален режисьор Леон Даниел. Известен най-вече със своята живопис, той работи също като стенописец, график, сценограф и оформител на книги. Няколко години преди падането на Берлинската стена заедно с художниците Греди Асса, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков, Свилен Блажев и с изкуствоведа Филип Зидаров създава групата за авангардно изкуство "Градът". Проблемите, които вълнуват Андрей Даниел в творчеството му, са негови открития, родили се в пътешествия, "сблъсъкът" му с различни художници през различни епохи и опитът му да общува с тях, елементът на театралност в картините. Творецът ни напуска през 2020 г.
"Изложбата е почит към него, спомен за някои от проведените разговори, опит на участниците да покажат научените уроци, да намират решения на вълнуващите ги проблеми с огромно уважение и любов към неговата личност – разказва изкуствоведът Марко Даниел. – От друга страна, това е прекрасна възможност те да се съберат отново и да покажат новите си творби. Работата със студентите беше може би едно от най-важните неща за проф. Андрей Даниел, тъй като в ателието той не беше само преподавател, но успяваше да се превърне и в приятел и съюзник на младите автори. В целия учебен процес често пъти той самият учеше от тях нови неща и процесът беше взаимен. А и винаги се стремеше да открои кое е характерно за всеки млад художник, да го застави да го хване и да го продължи."
Проф. Андрей Даниел признава, че да си учител е рискована дейност, още повече, че отношенията с ученика крият неразгадаема мистика. "Реалността винаги може да опровергае уж провереното от времето твърдение, че сериозното занимание с живопис предполага непременно платно, маслени бои, четки и сериозно обмислени сюжети", добавя той.
В картината си "Художникът илюзионист" Екатерина Раденкова прави портрет на проф. Андрей Даниел, който донякъде се оказва и измислен герой. С лека усмивка и пура в ръка той позира с неизменните червени очила пред своя остров, който лично е сътворил от различни предмети в едно от платната си.
"Там, където времето е винаги хубаво" –"Андрей Даниел присъства като слънчев образ, тъй като винаги внасяше позитивизъм в дните ни – научил ни е на изключително много неща, но най-вече да останем докрай положителни и да продължим нататък. Това правим и в момента с изложбата", казва Галя Горанова.
Главната тема в картината "До нови срещи" на Десислава Костадинова пък е ателието и изкуството, животът и вечността. "Всъщност цялата обстановка, всички предмети и цветове носят някакъв символ", добавя тя.
Художниците възкресяват спомени и научени уроци от ателието и затваряйки очи винаги ще си представят какво ли би казал проф. Андрей Даниел, надвесил се над новата им картина.
"Уроците са безкрайно много и не мога да кажа кой е най-ценният, но може би точно този – да мислим в материал, защото когато рисуваме, ние започваме да мислим и да ни идват все повече идеи", казва Екатерина Раденкова.
"Андрей, на първо място, мен ме научи на толерантност – спомня си Галя Георгиева. – Разбира се, в ателието се научихме и на много живописни похвати, на това, че сюжетът е изключително важен в една картина. Разбира се, материалът може би е първият урок – той има собствена граматика и ние трябва да помислим как да се отнесем, така че хем да спазим неговите правила, хем да изразим нашата идея, т.е. да преборим материала в положителния смисъл на думата."
"Той беше много харизматичен, много човечен – казва Десислава Костадинова. – Общуването с него мога да сравня с трепета от влюбването, от това да искаш още да говориш с него. Всеки разговор всъщност беше много идеи. Той казваше, че рисуваш дори и когато не рисуваш – може би това са разговорите, житейският опит."
Събирайки се след толкова години по повод рождения ден на своя професор, петима негови студенти отправят едно универсално послание – да бъдем сплотени и заедно да вървим напред. И в пространството, където проф. Андрей Даниел присъства метафорично чрез картините, сякаш разговорът в 51-во ателие не е спирал. "Вероятно топъл, с аромат на пура, с бутилка уиски на масата, той е енергичен, ръкомахащ, всички са наострили уши и затаили дъх, обаче с огромно любопитство, слушащи, внимаващи", добавя последен щрих в изплувалия образ Марко Даниел.
Снимки: Диана Цанкова, Ани Петрова- БНР
Международният балетен конкурс “Сара-Нора Прима” и паралелната академия в Бургас събира участници от Европа, Северна и Южна Америка, Азия и за първи път от Африка. “Мисията на конкурса е не само да подпомага балетната професия, но и да дава..
Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..
През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..
Международният балетен конкурс “Сара-Нора Прима” и паралелната академия в Бургас събира участници от Европа, Северна и Южна Америка, Азия и за първи..