Тези дни софийските улици отново са огласени от скандиранията на протестиращи. Този път те далеч не са толкова много, както преди две години, когато хиляди хора се събираха всяка вечер в центъра на столицата срещу олигархичните зависимости в България. Две години по-късно отново се заговори за прокарване на олигархични интереси в съдебната система. А както се оказа и след "историческия" по думите на политиците компромис от четвъртък, най-едрите препъни камъни остават неразчистени.

Цената на компромиса е висока. Съпредседателят на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев неслучайно заговори за предсрочни избори в случай, че не беше постигнато разбирателство. Според един стар журналистически лаф, телеграфният стълб представлява добре редактиран бор. Нещо подобно се случи и с шумно прокламираната както у нас, така и в Брюксел съдебна реформа в България. От първоначалния й вид остана само грубото скеле. Най-важната промяна, явното гласуване на решенията във ВСС, падна жертва на "изумителния успех" на компромиса, постигнат в 12 без 5. Тайният вот се запазва, а с това и съмненията, че магистратите гласуват под диктат от вън. Основният смисъл на идеите за реформа е да се преформатира самият модел на управление на съдебната система, така че да се прекъснат действащите в нея зависимости. Те очевидно са "удар в десетката", ако се съди по яростната съпротива срещу тях. Така разочарованието от редакцията на реформата разбираемо е голямо. Едва ли промените в Конституцията ще намалят броя на хората, които не вярват в независимостта на съда. А те са над 90% от българите.

Но всъщност основният и най-остър препъни камък е от съвсем друго естество. Съдебната власт в България се държи в здрава хватка от елит, обособил се още в първите години след промените от 1989 г. Този елит е доволен от статуквото и не би позволил за нищо на света то да се промени. И това не е учудващо – съдебната система е най-закърнялата част от обществения живот в посткомунистическа България, която се демократизира най-бавно, защото 45 години просто не е съществувала. Поколения наред съдебните дела се решаваха от Партията. От десети ноември са минали едва 25 години – очевидно прекалено кратко време, за да се появи вътрешната потребност в съдебната система да се посегне на политически и икономически силните на деня. А точно това очаква Брюксел от правителството в София.