Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Препъни камъните пред съдебната реформа

Снимка: БУЛФОТО

Тези дни софийските улици отново са огласени от скандиранията на протестиращи. Този път те далеч не са толкова много, както преди две години, когато хиляди хора се събираха всяка вечер в центъра на столицата срещу олигархичните зависимости в България. Две години по-късно отново се заговори за прокарване на олигархични интереси в съдебната система. А както се оказа и след "историческия" по думите на политиците компромис от четвъртък, най-едрите препъни камъни остават неразчистени.

Цената на компромиса е висока. Съпредседателят на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев неслучайно заговори за предсрочни избори в случай, че не беше постигнато разбирателство. Според един стар журналистически лаф, телеграфният стълб представлява добре редактиран бор. Нещо подобно се случи и с шумно прокламираната както у нас, така и в Брюксел съдебна реформа в България. От първоначалния й вид остана само грубото скеле. Най-важната промяна, явното гласуване на решенията във ВСС, падна жертва на "изумителния успех" на компромиса, постигнат в 12 без 5. Тайният вот се запазва, а с това и съмненията, че магистратите гласуват под диктат от вън. Основният смисъл на идеите за реформа е да се преформатира самият модел на управление на съдебната система, така че да се прекъснат действащите в нея зависимости. Те очевидно са "удар в десетката", ако се съди по яростната съпротива срещу тях. Така разочарованието от редакцията на реформата разбираемо е голямо. Едва ли промените в Конституцията ще намалят броя на хората, които не вярват в независимостта на съда. А те са над 90% от българите.

Но всъщност основният и най-остър препъни камък е от съвсем друго естество. Съдебната власт в България се държи в здрава хватка от елит, обособил се още в първите години след промените от 1989 г. Този елит е доволен от статуквото и не би позволил за нищо на света то да се промени. И това не е учудващо – съдебната система е най-закърнялата част от обществения живот в посткомунистическа България, която се демократизира най-бавно, защото 45 години просто не е съществувала. Поколения наред съдебните дела се решаваха от Партията. От десети ноември са минали едва 25 години – очевидно прекалено кратко време, за да се появи вътрешната потребност в съдебната система да се посегне на политически и икономически силните на деня. А точно това очаква Брюксел от правителството в София.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52