В Люксембург на заседанието на Съвета по енергетика ресорните министри потвърдиха политическата си подкрепа за предложения от България енергиен газов възел. Като се има предвид, че на това заседание се обсъждаше Европейската стратегия за енергийна сигурност, „политическа подкрепа” означава, че Брюксел е разгледал по-внимателно картата на континента и местоположението на България там, а именно като инфраструктурен кръстопът. С други думи политиката дава зелена светлина да се премине от намерения към експертна и финансова конкретика. Това прозира и от изреченото от еврокомисаря по енергетиката Мигел Ариас Канете, че „трябва да продължи разнообразяването на енергийните източници, доставчици и маршрути. Означава и нови инфраструктурни проекти, финансирани чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции, нови партньорства с производители и транзитни държави в Средиземноморието и Централна Азия”. Все неща, които са естествено свързани с местоположението ни на картата.

Станалото в Брюксел породи коментари, че предложението на България за балкански газов хъб се съживява. Всъщност обаче българската идея за изграждане на газов хъб край Варна никога не е излизала от европейския енергиен дневен ред. Сега просто бе извадена на по-предно място в този дневен ред, откакто през февруари премиерът Бойко Борисов лично я представи на еврокомисаря по енергийния съюз Марош Шевчович.

Интересът на България, най-общо казано, е да се обърне посоката на движение на природния газ по европейските газопроводи вместо от север на юг, от юг на север, защото това точно ще означава да се постигне така лелеяната диверсификация на доставките. Ето защо по време на разговор в София със специалния пратеник по енергийните въпроси на САЩ Амос Хохстейн премиерът Борисов подчерта, че България е силно ангажирана с изграждането на интерконекторите и особено на газовата връзка с Гърция, като най-голям е напредъкът по строителството на тръбата с Румъния и е осигурено финансирането за предпроектното проучване на интерконектора с Турция. Според Хохстейн пък е изключително важно енергийните връзки да са реверсивни, за да се осигури възможност за двупосочна доставка на природен газ. Кратка, но изключително важна забележка. Да видим какво означава тя:

Концепцията за реализиране на газов хъб, разработена от „Булгартрансгаз”, вече е включена в 10-годишния план на Европейската мрежа на операторите за пренос на природен газ ENTSOG. Националната ни мрежа е с капацитет 7,4 млрд. куб. м газ, обща дължина на газопроводите за високо налягане 1700 км и три компресорни станции. Страната ни обаче потребява максимум 3 млрд. куб. м годишно. Транзитната ни газопроводна мрежа е с капацитет 18,7 млрд. куб. м газ годишно, обща дължина 945 км и шест компресорни станции. По нея през последните години се транзитират по около 15 млрд. куб. м руски природен газ годишно към Турция, Гърция и Македония. Ако тя стане реверсивна, ще е възможна доставка на природен газ не само от България към Турция и Гърция, а и в обратна посока.

Най-важният път към енергийната независимост на България обаче е свързването на нашата газопреносна мрежа със съседните чрез междусистемни газови връзки или прословутите интерконектори. Тези с Гърция и Турция ще бъдат разклонения на Южния газов коридор, по който след пет-шест години ще можем да получаваме газ от Каспийския регион – Азербайджан, Туркменистан и вероятно Иран. В най-напреднала фаза е интерконекторът с Румъния, по който бихме могли да получаваме газ от Централна Европа. Дължината му е само 25 км, а капацитетът – 1,5 млрд. куб. м газ годишно. С изграждането на компресорна станция на румънска територия връзката ще стане двупосочна или реверсивна. Затова предложението на България за изграждане на газов възел край Варна придобива логична значимост и почти сигурно ще получи не само политическа, но и финансова подкрепа. Това ще засили и стратегическата енергийна тежест на страната ни.