Президентът Росен Плевнелиев предложи едновременно с местните избори на 25 октомври т.г. да се проведе национален референдум, на който народът да се произнесе дали депутатите да бъдат избирани мажоритарно, дали гласуването на избори и  референдуми да стане задължително и дали да има дистанционно гласуване по електронен път. Държавният глава признава, че предложението му не се различава много от направеното от самия него преди около година, и че е внесъл единствено леки корекции, за да бъде коректен към политическите партии и народа.

Съдържанието може и да е старо, но са нови обстоятелствата, при което инициативата за референдум отново се лансира. Предишното предложение на президента Плевнелиев беше отхвърлено от парламентарно мнозинство на БСП, ДПС и "Атака", които днес са в опозиция. Мнозинството тогава се опасяваше, че референдум за изборните правила ще компрометира усилията му за промени в избирателния закон. Сега в парламента има ново мнозинство, а отношенията между партиите, участвали в предишното, са обтегнати.

Основните сили, които днес управляват – ГЕРБ и Реформаторският блок, са „за” провеждането на референдума. Такова беше и отношението им към предишното предложение на президента. Преди седмица ГЕРБ внесе промени в закона за референдумите, които да улесняват тяхното провеждане едновременно с избори. Една от поправките задължава президента да насрочва националното допитване на една и съща дата с национални избори, ако такива предстоят в едногодишен срок от решението на парламента за провеждане на даден референдум. Така на практика управляващата партия обвързва референдумите с местните избори през 2015 г., с президентските през 2016-а, и с парламентарните през 2018 г. Реформаторският блок пък внесе промени в закона за референдумите, предполагащи намаляване на праговете за тяхното свикване и за признаване на валидността им.

Официални реакции на останалите политически сили още няма, но вече има изявления, които дават основания за някакви прогнози. БСП вероятно ще подкрепи провеждането на референдума, защото нейни представители напомниха, че макар и да беше против провеждането на такъв преди година, при изготвянето на Изборния кодекс партията също предлагаше да има задължително гласуване, електронно гласуване и гласуване с мажоритарен елемент. От националистическата формация Патриотичен фронт заявиха, че са категорично за въвеждането на задължително гласуване, което подсказва, че и те са за провеждане на референдум.

Националистите от „Атака“ вероятно ще са против, защото през март предлагаха да се инициира допитване дали България да продължи да членува в НАТО.

Движението за права и свободи ще е против. В края на март лидерът му Лютви Местан вече коментира, че референдум за задължително гласуване ще е срещу ДПС. Според движението, с въвеждането на задължително гласуване политиците се опитват да прехвърлят на избирателите отговорността за ниската избирателната активност. Всъщност, според повечето политици,  ниската избирателна активност най-вече благоприятства ДПС.

Предложението за свикване на национален референдум тепърва трябва да бъде обсъдено от правната комисия на парламента и внесено за гласуване в пленарната зала. Според закона депутатите имат право да променят въпросите само редакционно, но не и да променят смисъла им.