Всяко четвърто българче ще получи майчина целувка и поздравления за Първи юни – Международният ден на детето по Скайп. Мрежата се оказва единственият начин не само за празнични поздрави, но и за възпитание. 26 процента от учениците между 5-и и 11-и клас във всички училища в страната имат един или двама родители, които работят в чужбина. В статистиката са включени както хората, работещи навън дългосрочно, така и онези, които отиват на гурбет за няколко месеца. Това показва изследване на фондация „Риск монитор”, финансирано от УНИЦЕФ.

Не би следвало децата с родители в чужбина, или пък заминаващи с родителите си в чужбина, да бъдат разглеждани като особена група, или група в риск, каза доц. Петя Кабакчиева, един от изследователите на проекта. – Те са си деца като всички останали. Възможно е, поради специфичната ситуация, те да се сблъскват с различни проблеми от тези на своите връстници, които са с двамата си родители в чужбина. Най-често проблемни са децата с двама родители навън, с майка в чужбина или с родител чужденец. Какви са проблемите? Те са с по-нисък успех, повтарят класовете по-често и боледуват повече от останалите. Оставени за отглеждане на близки и роднини, пият и пушат повече от връстниците си. Според мен най-тревожното е, че 40 процента от децата с родители, които работят в чужбина, се превръщат в „клиенти“ на детските педагогически стаи. Постъпките им най-вече са свързани с употребата на алкохол и марихуана. Това се случва, защото са отглеждани от роднини и липсва контрол. Най-често тяхното попечителство не е уредено юридически и това се превръща в проблем, когато децата се разболеят или извършат хулиганска проява. Бабата и дядото, които най-често са се нагърбили с тяхното отглеждане, не са попечители в юридическия смисъл и няма как да поемат отговорност в подобни случаи. Задължително трябва да влезе в Семейния кодекс институт за „временно настойничество“, т.е. да се уредят правата на хората, които гледат тези деца. Изследването показа, че малките деца искат да бъдат гушкани, изпитват липса на обич. Бабите и дядовците наистина полагат усилия, но те си имат специфични психологически проблеми. При най-малките деца се получава объркване на родителските роли. Представители на съществуващата „гореща телефонна линия“ споделят, че зачестяват обажданията на такива деца, които споделят своите проблеми. За това е нужно намесата на училищния психолог. Необходимо е създаването на специфични консултативни групи, които да работят и с децата, и с заминаващите родители, и с тези които отглеждат децата в България.