Комисарите на ЕС най-накрая се произнесоха по въпроса с бежанците, напиращи от бедна Африка през Средиземно море към обетованите земи на Европа. Преди два дни Брюксел обяви своето законодателно предложение да се въведе механизъм за преразпределение в страните от ЕС на 40 хиляди души, търсещи убежище – 24 хиляди намиращи се на територията на Италия и 16 хиляди в Гърция. Това би трябвало да стане през следващите 24 месеца. Механизмът ще се прилага към мигриращи само от Сирия и Еритрея. За всеки разселен имигрант, европейската комисия ще плати еднократно 6 хиляди евро на приемащата страна. Според статистиката на ООН, 60 хиляди души са преминали Средиземно море от началото на годината в опит да достигнат бреговете на Европа. Над 1800 са загиналите при корабокрушения, което е 20 пъти повече в сравнение със същия период на 2014 г.

Това предложение на Европейската комисия все пак трябва да бъде обсъдено и прието от правителствата на 28-те. А има два ключови проблема, по които не очаквам да се постигне единодушие. Първият е дали механизмът за разпределение на бежанците трябва да бъде задължителен за страните-членки или не. Вече десетина столици от ЕС изразиха резерви и дадоха да се разбере, че няма да приемат бежанци. А Великобритания, Ирландия и Дания априори не са включени в разпределението на бежанците.

Вторият проблем са критериите за разселване. Спорно е да се отчита единствено броят на населението на приемащата страна, нейния БВП и процента на безработицата.

Как ще реагира България? Ще участва ли в решаването на бежанския проблем през Средиземно море? Преди дни София също изразяваше резерви да приема допълнителни имигранти. Но сега очаквам властите да откликнат с първосигнално „Йес!”. И ще добавят още няколкостотин към хилядите вече влезли в страната бежанци през границата с Турция. Квотата за България е 788 така наречени „средиземноморски” бежанци. Число, което на фона на 40 хиляди изглежда незначително. Но има някои смущаващи обстоятелства. Югоизточната граница на България с Турция, която е външна за ЕС, повече от една година е подложена на силен миграционен натиск, предимно бежанци от Сирия. България не беше и все още не е подготвена да приема толкова много хора, търсещи убежище. За това и започна изграждането на възпиращи съоръжения по границата с Турция. Сега пък се очертава да приема и „средиземноморски” мигранти. Явно за това са си говорили преди дни премиерът Бойко Борисов и италианският му колега Матео Ренци в Рига, в рамките на Срещата на високо равнище на Източното партньорство. Според официалната информация, двамата са се съгласили, че както Средиземноморието, така и българската югоизточна граница са подложени на засилен миграционен натиск и само съвместните действия ще позволят успешното справяне с увеличаващите се потоци бежанци. Само че Италия определено няма да приеме на своя територия допълнителни бежанци вече настанени в България.

Друго смущаващо обстоятелство е, че България, най-бедната страна в ЕС, е само спирка по пътя на бежанците към богатия европейски Запад. Сигурно на пръсти ще се броят тези от тях, които ще искат да се интегрират в българското общество. Обратното, вече не са редки случаите на асоциално поведение и на конфликти, предизвикани от бежанци, предимно нелегални.

Комисарите в Брюксел приложиха изпитаната хватка на Пилат Понтийски. Подхвърлиха някакви спорни критерии и оставиха страните-членки на ЕС да водят битки помежду си за решаването на „средиземноморския“ бежански проблем. Не съм убеден, че той ще се реши с разселването на 40 хиляди емигранти, пристигнали в Италия и Гърция. Освен това, не е ли по-справедливо страните-членки, чиито граници са външни на ЕС, а такава е и България, да бъдат освободени от квоти за допълнителен прием на бежанци? Не е ли по-ефективно да се насочат усилията за борба с трафикантите, които прехвърлят през Средиземно море бежанци от африканските към европейските брегове? Не е ли по-далновидно да се работи със страните, „произвеждащи“ бежанци, за преодоляване на бедността и политическата нестабилност, които са в основата на миграционните процеси?