Комисарите на ЕС най-накрая се произнесоха по въпроса с бежанците, напиращи от бедна Африка през Средиземно море към обетованите земи на Европа. Преди два дни Брюксел обяви своето законодателно предложение да се въведе механизъм за преразпределение в страните от ЕС на 40 хиляди души, търсещи убежище – 24 хиляди намиращи се на територията на Италия и 16 хиляди в Гърция. Това би трябвало да стане през следващите 24 месеца. Механизмът ще се прилага към мигриращи само от Сирия и Еритрея. За всеки разселен имигрант, европейската комисия ще плати еднократно 6 хиляди евро на приемащата страна. Според статистиката на ООН, 60 хиляди души са преминали Средиземно море от началото на годината в опит да достигнат бреговете на Европа. Над 1800 са загиналите при корабокрушения, което е 20 пъти повече в сравнение със същия период на 2014 г.
Това предложение на Европейската комисия все пак трябва да бъде обсъдено и прието от правителствата на 28-те. А има два ключови проблема, по които не очаквам да се постигне единодушие. Първият е дали механизмът за разпределение на бежанците трябва да бъде задължителен за страните-членки или не. Вече десетина столици от ЕС изразиха резерви и дадоха да се разбере, че няма да приемат бежанци. А Великобритания, Ирландия и Дания априори не са включени в разпределението на бежанците.
Вторият проблем са критериите за разселване. Спорно е да се отчита единствено броят на населението на приемащата страна, нейния БВП и процента на безработицата.
Как ще реагира България? Ще участва ли в решаването на бежанския проблем през Средиземно море? Преди дни София също изразяваше резерви да приема допълнителни имигранти. Но сега очаквам властите да откликнат с първосигнално „Йес!”. И ще добавят още няколкостотин към хилядите вече влезли в страната бежанци през границата с Турция. Квотата за България е 788 така наречени „средиземноморски” бежанци. Число, което на фона на 40 хиляди изглежда незначително. Но има някои смущаващи обстоятелства. Югоизточната граница на България с Турция, която е външна за ЕС, повече от една година е подложена на силен миграционен натиск, предимно бежанци от Сирия. България не беше и все още не е подготвена да приема толкова много хора, търсещи убежище. За това и започна изграждането на възпиращи съоръжения по границата с Турция. Сега пък се очертава да приема и „средиземноморски” мигранти. Явно за това са си говорили преди дни премиерът Бойко Борисов и италианският му колега Матео Ренци в Рига, в рамките на Срещата на високо равнище на Източното партньорство. Според официалната информация, двамата са се съгласили, че както Средиземноморието, така и българската югоизточна граница са подложени на засилен миграционен натиск и само съвместните действия ще позволят успешното справяне с увеличаващите се потоци бежанци. Само че Италия определено няма да приеме на своя територия допълнителни бежанци вече настанени в България.
Друго смущаващо обстоятелство е, че България, най-бедната страна в ЕС, е само спирка по пътя на бежанците към богатия европейски Запад. Сигурно на пръсти ще се броят тези от тях, които ще искат да се интегрират в българското общество. Обратното, вече не са редки случаите на асоциално поведение и на конфликти, предизвикани от бежанци, предимно нелегални.
Комисарите в Брюксел приложиха изпитаната хватка на Пилат Понтийски. Подхвърлиха някакви спорни критерии и оставиха страните-членки на ЕС да водят битки помежду си за решаването на „средиземноморския“ бежански проблем. Не съм убеден, че той ще се реши с разселването на 40 хиляди емигранти, пристигнали в Италия и Гърция. Освен това, не е ли по-справедливо страните-членки, чиито граници са външни на ЕС, а такава е и България, да бъдат освободени от квоти за допълнителен прием на бежанци? Не е ли по-ефективно да се насочат усилията за борба с трафикантите, които прехвърлят през Средиземно море бежанци от африканските към европейските брегове? Не е ли по-далновидно да се работи със страните, „произвеждащи“ бежанци, за преодоляване на бедността и политическата нестабилност, които са в основата на миграционните процеси?
В „България днес“ на 29 ноември се спираме събитията с балкански адрес от изминалата седмица, събрани в традиционния ни петъчен информационен обзор „По съседски“. Преди това ще поговорим за политиката и политиците в новия ни парламент и за новата..
През нощта срещу събота ще се задържи облачно с валежи от дъжд, в Западния и Централния Предбалкан, както и по високите западни полета – от сняг. Вятърът от запад-северозапад ще отслабне и ще се ориентира от изток-североизток. В сутрешните часове..
И днешният осми опит на депутатите да изберат председател на Народното събрание се оказа неуспешен. В началото на деня се прокрадна лъч надежда, че този път народните избраници ще стигнат до консенсус, но той бързо угасна. Преди заседанието ГЕРБ..
Китайската народна република въвежда безвизов режим за пътуващите с цел бизнес, туризъм, посещение на роднини или приятели, официални визити или транзит,..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от..